Прослава на подвига в името на свободата в поемата „Хаджи Димитър”

Христо Ботев е автор ,който твори във време трудно за българския народ ,а именно преди освобождението.За това и неговото творчество е насочено към борбата за свобода ,а също така и към прослава на героизма. Едно от тези произведения е баладата „Хаджи Димитър”. В баладата Ботев прославя героизма на историческа личност, чрез което ни внушава ,че безсмъртието е по-силно от смъртта. В цялото произведение участват нереални и неистински същества ,както и одухотворената природа. Основната идея на творбата се заключава в стиховете „Жив е той ,жив е!” и „Тоз ,който падне в бой за свобода ,той не умира”. Още в началото на творбата Ботев ни запознава с физическото страдание и самота на героя. Чрез израза „Жив е той ,жив е!” поета ни насочва към духовния живот на героя, тъй като юнакът ще остане в сърцата на народа и те ще го помнят вечно, понеже е дал живота си в името на свободата. А Балканът е неговия дом, където той е закрилник на много хайдути. Физическата болка се усеща от глаголите „потънал’’, „лежи и пъшка’’, но освен това писателят го е представил и като „юнак във младост и в сила мъжка’’. Тои все още е силен за една последна клетва в предсмъртната си агония очи темнеят, глава се люшка, уста проклина цяла вселена! При вида на юнака цялата природа замира, в третия коплет автора ни въвежда в една картина, където небето сякаш е събрало цялата човешка болка и е одухотворена като идеално, даже „слънцето спряно сърдито пече”. Долу-полето е описано като „робска земя” , където даже и жътварката се е спряла и пее за героя. От сърцето на поета се откъсват следните изрази: Жътва е сега…Пейте, робини, тез тъжни песни!Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Чрез тези изрази, се разбира, че и поетът страда по загубения юнак. Но Ботев успява да възпре чуствата си като казва „Но млъкни, сърце!”. Поета възпява бореца за свобода Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа, и певци песни за него пеят… Авторът още веднъж ни показва, колко може да бъде съпричастна природата към героя.Освен това той ни въвежда и нереалните и неистинските самотни хищници. Орлицата и орелът , които са хищници и обитатели на най-недостъпните места, закрилят юнака.Орлицата е представена и като майка, която пази детето си през деня и нощта.Вълкът-той също е хищник, но е смирен пред юнака, затова се опитва да му облекчи болкатар като „му кротко раната ближе”. След тази картина поетът ни въвежда в картината на нощта, където властват злите същества. Но тук сякаш „Балканът пее хайдушка песен”, при което цялата природа спомага тази песен да се разнесе „гора зашуми, вятър повее”. Тъй като юнакът е смъртно ранен, даже и злите сили се прекланят пред него и се притичват на помощ И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемат, тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат, та седнат. Самодивите в реалността са символ на злото, а тук са символ на доброта, невинност и закрилници на героя през нощта. Освен това те ще му помогнат да забрави за болката от раните му Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го в уста целуне бърже За хайдутина те са като сестри, за това той ги пита де-Караджата? Де е мойта вярна дружина? за него е по-важно да разбере къде са приятели те му и дали все още са живи, а после да загине. Чрез метафората поетът извежда героя горе на небето, при идеалното и заедно с песента, която природата ще възпява оново и отново. Чрез плавен преход авторът ни въвежда в суровата действителност, където животът продължава да си върви, а юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли-пече. По този начин Христо Ботев иска да покаже колко е всемогъща духовната безсмъртност. Има творби, които ще се помнят вечно, така и поемата на Христо Ботев „Хаджи Димитър” възпяваща безсмъртието Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 3 =