Проблемът на възмездието в романа”Граф Монте Кристо”

Ал.Дюма-баща/1802-1870/ се нарежда сред най-ярките представители на френския романтизъм.Благодарение на творби като “Тримата мускетари”/1844/, “Граф Монте Кристо”/1844-1845/, “Кралица Марго” /1845/,”Жозеф Балзамо”/1848/ тази “природна стихия”/както го определя Мишле/ завладява въображението на поколения читатели.Не само творчеството ,но и животът на Дюма са като вихър.Виждайки “златната мина” в писането на “популярни романи” Александър Дюма се впуска бурно в създаването им. Надарен с неизчерпаемо въображение, Дюма сътворява незабравими герои с харизматично излъчване.Те,като своя автор изминават дълъг и сложен път.Най-добрата илюстрация на идеята за изключителност както в действията,така ив характера, се явява граф Монте Кристо от едноименния роман.Той минава през множество перипетии,воден от желанието да въздаде справедливо възмездие на своите врагове. Началното запознанство и последното сбогуване с героя са свързани с морето:един кораб го довежда, адруг го отвежда. В духа на библейската символика пътуването е търсене на спасителния бряг и едновременно с това търсене и откриване на самия себе си. Трагичният обрат в живота на Едмон Дантес започва със заговор. В навечерието на годежа си с красивата Мерседес героят е обвинен в бонапартизъм и хвърлен в замъка Ив от прокурора Вилфор. Там младежът среща абат Фариа ,който играе ролята на негов баща и му помага да преодолее отчаянието си от затвора-място,място често срещано в литературата от Романтизма То представлява катарзисен момент в битието на героите в битието на героите ,които притежават голяма духовна сила и свободен дух. Затова абат Фариа казва на Дантес “Връщайки се към миналото, забравям за настоящето ;а като се движа свободно и волно в историята ,вече не си спомням,че съм в затвора.” До този момент вътрешните терзания и противоречия на героя са изнесени на преден план, докато по-нататък той става непроницаем за останалите персонажи,защото те не са посветени в неговата тайна.Затова те са и догадките:”Мислите ли,че графът в действителност е такъв,какъвто изглежда?” Тайнствеността у графа е двуизмерна,свързана едновременно и с миналото и с бъдещето.Зад гърба му е ужасното изпитание,през което е преминал, а през него-възмездието над враговете му. Затворникът Монте Кристо въвежда в романа вселената на фантастичното,на мита,на фаталния и сатаничен “свъхчовек”,в която се вписва темата на възмездието.Дантес въплъщава справедливостта чрез отмъщението.”Аз бих причинил,ако можех,същата бавна,дълбока,безкрайна и вечна болка,която изпитах”-казва той. В душата му гори огън и страст.Разпънат между Бога и Дявола,той преодолява едноизмерността на романтичните герои. Монте Кристо въплъщава философията за “изключителния човек”,характерна за целия ХІХ век:от Шатобриян до В.Юго и Бодлер. Това определя неговия цинизъм,сарказма, с който той се обръща към враговете си. По пътя на отмъщението граф Монте Кристо открива късната любов,в която му е трудно да повярва.Едно младо момиче му показва пътя на опрощението.Пред нея той изповядва своите грехове:”От добър и доверчив човек,аз станах отмъстителен ,прикрит, зъл или по-скоро безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до целта:горко на тези,които срещнах по моя път.” Но нещастията,на които става свидетел,променят посоката на неговия живот.Тогава той проронва и първите си сълзи,когато решава да пощади живота на сина на Мерседес. Пред труповете на г-жа Вилфори нейния син героят осъзнава,че вече не може да заяви “Бог е за мен и с мен” и взема решение да спаси Данглар. От този момент нататък графът загърбва свръхчовешката си същност,за да поеме пътя на християнското опрощение. И след като оказва помощ чрез погледа на младия Морел и на Валантин дьо Вилфор придобива покровителствената фигура на бащата. Харизматичното излъчване на Монте Кристо е толкова силно,че преди неговото потеглянеммладежът възниква:” Напуска ни не човек, а Бог,който отново ще се възкачи на небето,след като е бил на земята да твори добро.” Така главният герой се сбогува с Париж, но в душата му остава една неизлекувана рана,скрита зад маската на стоицизма. Той се оттегля без злоба и гордост, но със съжаление,изпитвайки чувство на угризение на мъките,които е причинил по пътя на отмущението. Затова и неговият съвет към Мореч е да ” Чака и да се надява до деня, в който Бог ще благоволи да разкрие бъдещето пред човека”. А цената на това духовно извисяване е самотата. Граф Монте Кристо преодолява всички препятствия,лишен от приятели помощници. Вярно е,че той има двама бащи-един роден и един духовен:старият Дантес и абат Фариа. По техния пример той става духовен наставник на двамата младежи.Но споделено приятелство героят не открива..Изцяло в духа на романтичния персонаж ,графът остава загадка за другите,изживяваики сам духовната си драма. Умирайки като Дантес той възкръсва като граф Монте Кристо. А по-късно започва обратния процес-на разпознаването. Дори пред най-големия си враг ,Данглар, той разкрива своята идентичност по драматичен начин,но не да си отмъсти, а да му прости,защото самия граф се нуждае от опрощение. В тези сцени на разпознаване и възкресяване Дюма преодолява мелодраматизма,обръщайки особено внимание на миналото,на спомените ,на паметта. Затова героят е толкова впечатлен от надписа на стената в килията,в която е лежал:” Боже мой,запази паметта ми”. Преосмисляйки преживяното,граф Монте Кристо продължава напред,пречистен и прероден. В този богат образ Дюма съчетава своите спомени за реални хора,своите мисли и чувсва за една бурна епоха от историята на Европа. Неговите герои придобиват гражданственост,стават символ на една изключителна духовност. Те прескачат прага на своето време,като всички гениални образи,създадени от писателското въображение и достигат до други епохи.И сега те са част от нашата духовност,съхранявайки в тези прагматични вермена полъха на Романтизма.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × two =