ПОРИВ И МЕЧТА В РАЗКАЗА „ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА” НА ЕЛИН ПЕЛИН

Създаден през 1902 г. и отбелязващ ранния етап от творчеството на Елин Пелин, разказът „Ветрената мелница” се отличава значително от останалите творби на белетриста, в които акцентът е поставен върху обществената действителност, а героите са жертви, страдалци или бунтари. Тук писателят изоб¬разява изконните човешки пориви и мечти – непом¬раченото чувство за красота, жаждата за любов и радост в живота, волния творчески труд, виталността и стремежа към свобода на избора. Герои са не отрудените и отчаяни от живота селяни, а вдъхнове¬ни от оптимизъм, творчески идеи и ентусиазъм мечтатели. Техният стремеж е не да се борят срещу съществуващото, а, свързани с общото смътно чув¬ство на недоволство от живота, да творят и да пос¬тигнат непознатото, новото. Елин Пелин слива в сти¬хията на любовта волния творчески труд, песента, музиката, танца и играта. Любовта изразява порива и мечтата, става смисъл на човешкото съществуване. Елин Пелин създава един необикновен разказ, в кой¬то доминира приповдигнатото настроение на праз¬ника – труд, песен, танц, разкрито чрез тържеството на любовта, въплътена в порив и човешка мечта. Двамата главни герои – Лазар Дъбака и дядо Кор¬чан, носители на интересни творчески идеи и мечти, са свързани от „едно странно приятелство, спо¬койно, неразделно и безкрайно весело”. И двамата „имаха похватни майсторски ръце”. Те са весели, малко шегобийци, трудолюбиви и сърдечни, но и два¬мата са малко „ветрени” мечтатели – „когато ра¬ботата свършваше до половина – те я зарязва¬ха”. Писателят създава две човешки присъствия, от¬личаващи се с витален дух и нравствени доброде¬тели. Конкретните взаимоотношения между героите, чрез които разкрива техните пориви и мечти, Елин Пелин разгръща на фона на изобразеното природ¬но бедствие – сушата. Майстор на пресъздаването на народната психология, писателят преминава от общата селска угриженост – „разтъжи се угриже¬ното селяшко сърце”, към психологията на отделни герои. Разговорът за сушата между двамата главни герои – Дъбака и дядо Корчан, е сюжетна завръзка на разказа. Вече запознат с „изобретателния ум на Дъбака”, който „понякога скрояваше всякакви странни планове, които воденичарската глава на дядо Корчан всякога одобряваше, а неуморните ръ¬це идеха на помощ”, както и с двете им творения -тепавицата и дарака, читателят очаква новата идея на героите. И тя не закъснява. Ражда се под влияние на трагичното за цялото село природно явление -сушата, от която пресъхват всички рекички, а воде¬ниците „се умълчават”. Идеята на Дъбака за ветре¬на мелница се ражда с усмивка, като на шега, но „породи в главата на Дъбака, мисълта за Ветрена мелница и планът й зарасте в ума му”. Идеите на Лазар, макар и „вятърничави”, и нереализирани докрай, се раждат с усмивката му, а положителният емоционален заряд на замисъла се трансформира във вдъхновеността на труда. Усмивката, веселието са заразителни, те преодоляват присмиването и иро¬нията на съселяните на Лазар и на дядо Корчан. Веселието увлича двамата герои и те не пестят си-лите си: „И когато Дъбакът дълго и широко му из¬ложи плана и сметките си, старецът одобри и се увлече. (…) Всецяло предадени на мисълта за това велико творение, те не жалеха труд, не сещаха умора, не правеха почивка. (…) Увлечени, те даже не си проговаряха.” Двамата майстори сякаш се надиграват, надпре¬варват в сръчността, в бързината и удовлетворени¬ето от започнатата работа. Трудът и стремежът да сътворят нещо полезно, поривът към творчество, към постигане на непознатото ги води и те не усещат умора.Техният труд се отличава от описания в други разкази на Елин Пелин труд-страдание, мъка; труд, от който зависи препитанието на селяните. Двамата мечтатели не просто се трудят, те творят, матери¬ализират идеите си. За тях трудът е радост и игра, съпътстван от усмивки и песни. Той е не само мате¬риална сила, но и природосъобразен инстинкт. Всецялото отдаване на мисълта за „великото тво¬рение” л неуморимостта им в реализиране на иде¬ята са доказателство за творческия устрем на геро¬ите. Мъдростта на творенето се превръща в смисъл на човешкия живот. Той има други стойности. Дали тепавицата, даракът или ветрената мелница ще бъ¬дат завършени, не е от значение, но недовършеният скелет на мелницата ще остане като символ на виталната сила и оптимизъм на българина, на вечния порив към творчество, към съзидаване, към красота. В този смисъл човекът изживява същността си в са¬мия акт на творчеството, а не в резултата му. И ся¬каш поведението на двамата странни мечтатели е синтезирано в мъдрата сила на фолклорния принцип: „Залудо работи, залудо не стой.” Наред с трудолюбието, с порива към творчество, към щастие, Елин Пелин описва виталността на меч¬тите и надеждите на хората, жизнеността и стоициз¬ма на българина, вярата му в доброто, в тържество¬то на красотата и щастието, на любовта – другото проявление на природосъобразното у човека. Всичко това намира своето място, реализацията си в повествователното отклонение на главното сюжетно събитие, а именно в народния обичай – „пеперуда”, с който от незапомнени времена селяните прогонвали магически сушата и измолвали дъжд. Забеляза¬ното от върха на строящата се ветрена мелница обла¬че, за което Дъбака съобщава, предизвиква ожив¬ление у селяните, събужда оптимизма и надеждите им, развеселява ги и ги кара да изразят своите меч¬ти и надежди в изпълняване на ритуала „пеперуда”’ „Емнаха се смехове и викот, вдигна се весела олелия,

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 × five =