Познаваме ли себе си? (есе)

Често си задавам въпроса: “Познавам ли достатъчно хората около мен,за да мога да им се доверя напълно,или има неща,които никога няма да разбера за тях?”.А за да познаваш хората не трябва ли първо да опознаеш себе си,да знаеш отговора на въпроса “Кой съм аз?”.Но дали е лесно да си отговорим на този въпрос?Или цял живот не ни стига да се опознаем и винаги има нещо,което незнаем за себе си?Лесно е да се опишеш пред някой с малко или много думи,но те винаги не са достатъчни и винаги пропускаш нещо,което е по-важно и по-значимо.Разбираш,че думите,които си казал са прекалено малко и,че немогат да те разкрият изцяло.А можеш да кажеш много повече,но винаги нещо ти убягва или неможеш да го изразиш. Всеки човек е различен и може да каже най-различни неша за себе си,но всички имаме и по някои общи неща.И някой път откриваме в другите нещо,което не сме знаели,че притежаваме и така разбираме,че още не сме се опознали достатъчно. Но щом не познаваме себе си как искаме да познаваме другите?Кои са нещата,които незнаем и дали някога ще ги научим или винаги ще ни се губи нещо? Може би така е устроен човекът и ако се познаваме напълно нямаше да сме същите,животът ни щеше да е различен. Но все пак трябва да се стремим да научаваме все повече неща за себе си и за света около нас.Не бива да подценяваме въпроса “Кой съм аз?” защото от него зависи бъдещето ни ако искаме да разполагаме свободно с живота си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

six + 6 =