ПАРИТЕ И СИЛАТА В ЖИВОТА НА ЖОРЖ ДЮРОА В РОМАНА „БЕЛ АМИ” ОТ ГИ ДЬО МОПАСАН

В романа „Бел Ами” Мопасан изобразява атмосферата на обществения живот във Франция от 70-те и 80-те години на XIX век. Творецът се придържа към своя литературен възглед, че съвременните писатели „ описват историята на сърцето, душата и ума при нормално положение”, а не в изострени, кризисни състояния; че героят трябва да бъде показан в определен период от време, в който той осъществява естествен преход до друг свой житейски период; че романът трябва да е обективен, т. е. психологията на героите му трябва да е скрита както в реалния живот – така се постига не само искреност, а и читателски интерес. Не би трябвало да се остава с погрешното впечатление, че близката връзка на романовия свят в „Бел Ами” с конкретните белези на живота във Франция от края на XIX век го прави актуален единствено в тази обществено- политическа ситуация. Мопасан интерпретира в сюжета на своя роман няколко значими традиции на френската литература, свързани с описание на нравите в парижкия живот и разобличаването на обществените порядки във Франция, темата за социалния възход, както и мотива за прелъстителя. Сюжетът на „Бел Ами” обработва историята на един млад мъж в периода на неговото навлизане и налагане в обществото. Стремежът към успех е сведен до задоволяването на жаждата за богат живот с удоволствия, т. е. до материални придобивки и признание заради самите тях. Тоест качествата на личността не се проявявят в отстояването на общополезна кауза, а в умението да забогатееш и да придобиеш власт и сила чрез богатството си. Личният път на Жорж първоначално е изпълнен с относително добри намерения, но тъй като му липсват воля и трудолюбие, той бързо се ориентира към действия, които са измамни, в сферата на журналистиката, а впоследствие- на политиката и финансите. Най- голям успех обаче главният герой има сред жените. Затова ги превръща в инструмент за задоволяване на своите желания. Главният герой Жорж Дюроа е емблематичен за епохата кариерист. Той пристига в Париж от провинцията, възпламенен от неудържимата страст да се издигне от невзрачна бедност до богатство и власт: Да, той ще успее с това лице, със своята жажда да се издигне, с решителността, която знаеше, че притежава, и с независимия си дух. И той постига това чрез любовните си връзки с влиятелни жени и с цената на отказ от нравствеността. Дюроа няма какво да жертва- той ще плаща за всичко с чужди средства, с чужди мъки и страдания и с лекота ще забравя дълговете си. Когато касиерът на „Ла ви франсез” най- после му отпуска 400 франка в аванс, …той твърдо беше решил да върне на госпожа дьо Марел двеста и осемдесетте франка- сума, съвсем недостатъчна, за да започне своята нова служба, както подобава, и той отложи това плащане за по- далечни времена. Още в самото начало бившият военен пристига от Африка, както подчертава авторът, с похабена от мародерствата съвест. Той не би се спрял пред никаква измама, интрига и предателство, стига да е сигурен, че ще му донесат лична изгода. Умее да се сближи с всеки, който би могъл да му бъде полезен, да изстиска от него всичко и след това да го захвърли като ненужна вещ. Така постъпва с всички, но най- вече с множеството жени, които бележат етапите на пътя му към висините. Хитър, ловък и безскрупулен, героят успява да залови съпругата си в изневяра с министъра на външните работи, тогава, когато тя вече не му е необходима, устремен към придобиване на още по- големи блага- по- богата съпруга и министерски пост: … Току- що залових господин Ларош- Матиьо в явно прелюбоденяние с жена ми…С министъра е свършено….Тежко на онзи, който се изпречи на пътя ми. Не прощавам никога. Видян в подобен план, егоизмът му е абсолютен и това го прави студен, пресметлив, съвършено безчувствен към преживяванията на другите. Дявол да го вземе. С този юначага шега не бива…. Да, далеч ще отиде този негодник! си мисли главният редактор на „Ла ви франсез” господин Валтер за своя подчинен. Виждаме героя как насред пламенна любовна сцена съвсем хладнокръвно преценява ефекта от всяка своя дума и ласка, отнася се към партньорката си като към предмет, с който ще си послужи за своите користни цели. Опустошената му същност и режисираното му поведение му осигуряват успех във всичките му начинания. В поведението на Дюроа се забелязва и един съвсем спонтанен мотив, една непреодолима от разума страст, която отново и отново се проявява във всяка негова постъпка. Това е същата оная завист и омраза към богатите, която избликва в душата му още при първата му вечерна разходка по парижките улици. Каквото и да придобие, героят остава недоволен, комплексиран от факта, че има и по- преуспели хора от него. Това провокира амбицията му да им покаже, че не е по- глупав от тях и че може да ги надмине, следователно ги превъзхожда. Тази неутолима жажда за напредък, завоевание и власт отключва у него насилието и жестокостта. Той мечтае да унизи висшестоящите, като ги опозори, като отнеме жените и децата им, а чрез тях и имуществото им- така постъпва с Мадлен Форестие, със семейство дьо Марел, с Валтерови. Дори женитбата му с прелестната млада Сюзан трябва да се използва за удар срещу нейните родители: Той я бе прегърнал кротко през кръста; слушаше, напрегнал слух, с разтуптяно сърце- и горчива злоба срещу тия хора се надигаше в него. Но той я държеше в ръцете си, държеше дъщеря им. Те щяха да видят сега. Дюроа е готов да си отмъщава дори на мъртвите, като очерня паметта им и се гаври с останалато след тях. Така се държи и спрямо Шарл Форестие, без циято приятелска помощ едва ли би получил достъп в обществото, с което сега се разпорежда. С любовниците си започва да се отнася тиранично от момента, в който си е осигурил власт над тях. Способен е даже да ги малтретира физически: Той се хвърли върху й, притисна я под себе си и я заудря, като че биеше мъж. Особено удоволствие му доставя компрометирането и събарянето на силните на деня, които продължават да му създават чувство за малоценност. Колкото и да е парадоксално, тъкмо тази най- грозна страна от личността на Жорж Дюроа го очовечава, защото тя единствена не подлежи на режисиране и свидетелства за някаква потисната духовна живина, някакъв вътрешен подтик. Става дума за тежък психологически комплекс, който би могъл да се изследва клинично. Дюроа навлиза във висшето парижко общество и веднага се приспособява към този начин на живот- разделя името си на две- Дю Роа,- и така, без каквито и да е основания, да претендира за принадлежност към благородното съсловие, а малкко след това да присъедини и названието на родното си село, за да стане господин Дю Роа дьо Кантел. В средата, в която младият човек вече е съумял да се впише, над всичко господстват търговската сметка и личният интерес. Във вестника, за който започва да работи, вдъхновители и истински редактори бяха половин дузина депутати, заинтересувани във всички спекулации, които предприемаше или поддържаше директорът. В Камарата ги наричаха „бандата на Валтер” и им завиждаха, защото с него и чрез него те печелеха пари. Измислицата, лъжата, интригата са изпитани средства на продажната журналистика. Но проблемът не свършва дотук. Целият политически живот е устроен така, че да служи на стремежа към лично обогатяване на тези, които го владеят- сключват се договори, отпускат се държавни заеми, водят се войни и се окупират чужди територии. Дюроа се е устремил именно към тези върхове, където ще разгърне целия си потенциал на кариерист, сребролюбец и измамник. Парите диктуват изцяло и личния живот на тези хора- женитбите им, отношенията с децата им, мечтите им. Характерно е бракосъчетанието на Дюроа и Мадлен Форестие, което тя откровено нарича съдружие и в което всеки от младоженците встъпва със свой точно определен капитал при разделност на имуществата. Крайната поквареност на това общество, за което моралът е фикция, се разкрива пред читателя в поредицата от епизоди, проследяващи все по- увереното навлизане на Жорж Дюроа в него. За героя истинската същност на това общество се откроява особено ярко, когато след работа, разхождайки се в Булонската гора попада на бляскаво и шумно шествие от ездачи и карети. Като репортер той вече се е добрал до тайните на повечето от тях, знае размера и тъмния произход на богатствата им, всевъзможните им стрсти и слабости. Тяхното надменно лицемерие го забавлява и той си повтаря през смях: Бива си ги всички! Гадове такива, разбойници! В този момент обаче се случва нещо, което му напомня и за неговото собствено участие в светския карнавал: Мина обаче една кола- открита, ниска, прелестна; теглеха я два стройни бели коня; караше я дребна руса жена, известна куртизанка….Дюроа се спря- поиска му се да я поздрави, да изръкопляска на тази търговка на любов, която показваше смело, дръзко лукса, спечелен в леглото. Може би той чувстваше смътно, че помежду им има нещо общо, някаква естествена връзка, че те двамата са подобни, с еднакви души, и неговият успех ще се дължи на дръзки действия от рода на нейните. Такова е мястото на Мопасановия герой в парада на богатството и силата в центъра на Париж. И той се въодушевява за нови подвизи. Защото в света, в който живее, няма никакъв по- висок критерий за ценност от този на материалния успех. Внушението,че безнравствеността е обхванала всички, е израз на епохалния песимизъм на века, който ражда представата за упадъка. Тази нагласа е толкова силна, че дори срещата със света на родителите на Жорж в Кантильо е белязана с похотливия и вулгарен поглед на бащата и селската неприязън на майката. Единственият глас в романа, който поставя под съмнение тази философия, принадлежи на Норбер дьо Варен, сътрудник на „Ла ви франсез”. Той се опитва да подскаже на Дюроа, че амбициите на човека за обществено издигане и благосъстояние са суетни и че смъртта обезсмисля всички усилия и жертви: Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия на живота ни. Варен не постига нищо друго освен кратковременно неприятно потръпване у Дюроа, което той незабавно ще отпъди, за да се впусне отново в светските съблазни. Поставен в центъра на романовия свят, Жорж Дюроа печели пари, власт и сила, той преуспява, защото има необходимия „талант” и защото живее в общество, в което всичко се купува- купува се любов, купуват се журналисти и политици…, но и всичко се продава – продава се тялото, продава се честта, продават се държавни интереси. В подобен свят няма морални конфликти, няма душевни угризения, защото моралът липсва, а душата е загубена.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × two =