Оневиняващата сила на красотата в разказа “Албена”

Албена е много красива жена:”няма човек,който да не я е познава”.Всички хора от селото се възхищават на красотата и.Учудват се как може да толкова красива девойка да се омъжи за толкожа грозен мъж (Куцар).Те са абсолютна противоположност един от друг.Всички обичат Албена и заради това,всички са съпричастни към нея и съдбата и.Тъжат,че ще загубят най-красивата девойка на селото, и че няма да я видят повече.Дори,когато трябва да поеме наказанието си,заради постъпките си,тя държи да изглежда красива.Да посрещне смъртта си нагиздена.Това е последното и желание. – И на въжето иска да е хубава Селяните като я виждат така нагласена и красива- “затаяват дъх”.Дори и дядо Власю,който казва,че ще я удари с патерицата си ,когато мине покрай него,не помръдва,само се възхищава на красотата и.Когато е между хората,и поглежда с тъжните си очи,погледа и е още по-хубав,лицето и бяло и красиво.А очите и примамват всички мъже: “от нея сякаш полъхна магия,коятоукротяваше и обвързваше”.Някой извиква: – Момчета,дръжте,не я давайте.Какво е селото без Албена. След като и дават да се сбогува с детето си,хората още повече се натъжават.Но когато Нягул отива при нея и сяда,той си признава,че е убил Куцар.Хората внезапно се променят,тогава вместо съпричастие и съжаление,злоба и студенина се изписва по лицата им.Един от селяните се обажда и казва: – Кучката … развали още една къща!. Всички мъже станаха мрачни и студени.Жените я стреляха със строги погледи: – Завикаха,загълчаха всички. Когато тя потвърждава,че Нягул е убил Куцар,хората са учудени как такъв честен и добър човек е могъл да убие.Не могат да вземат решение какво да правят с Албена и Нягул.Краят на разказа е неуточнен.Не се разбира какво точно е станало по-нататък. Животът в посоката на тайното и явното – видимото крие и изразява по множество знаци другия,тайния поток на живота – на стастите,на поривите,скритите желания,копнежа по доброто и любовта.Представата за героите – контрастно представени образи на Албена – Няголица;Нягул – Куцар;Албена – Куцар.Позицията на общността за стореното престъпление – съдник и съчувственик на човешката драма.Настроението на хората преди появата на Албена – безпощадни жестоки.Физическите нравствени черти на Албена при прякото общуване с хората.Промяната в отношението към Албена.Позицията на Йовков за човека,силата на човека не е в неговото безгрешие,а в способността му винаги да познае разкаянието и възмездието.Йовковата нравствена система не оправдава и не опрощава греха,но го разбира и дарява на човека милоста на изкуплението.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fifteen − 12 =