Обръзът на Поп Андрей според поемата “Септември”на Гео Милев

Поп Андрей е човекът който трябва да отхвърли илюзиите си,да поеме своята вина и да бъде възмезден за заблудуте си.Как това прави поп Андрей.Епизодът е поп Андрей е изграден изцяло в събитийно-реалния план на поемата.”Това е единственият исторически достоверен персонаж с конкретен адрес – Медковец.Максимално автентично(,,телеграфския стълб”, ,,въжето”),ужасяващо натуралистично(,,език между зъбите стиснал”) и психологически правдоподобно (,,Да се обеси червения поп!”) е описана смътта му.Картинката със своята статичност контрастира на бяснато хаотично движение –изтребление,открояваики и противопоставяйки отделната човешка личност на близкото множество.Образът монъментален,величествен изнесен над всички и всичко. Така се откроява красотата на подвига на фона на неизбежния погром.Акцентирана е неговата уникалност,единственост,но и самотност: сам като луд епически смелия Поп… Сам поп Андрей и това преди всичко екзистенциална самота,защото до истината човек се домогва сам.Не случайно Гео Милев се спира именно на случката с попа – посредника мевду човека и Бога.Така поведението на героя придобива особена идейна стойност опълчванто на попа срещу Бог,истреляният снаряд срещу Боьия храм говори не само за отхвърляне на религозните догми,но е и знак за преосмисляне на ценностите,елемент на само отричне,бунт на човека срещу самото създаване на българското и изконните Ботеви топоси,симболизиращи величие и безсмъртие,загърбил миналото (,,без спомен”),със съзнание ,че пътят към искуплението и реабилитацията на човека в неговото величие неизбежно минава през страданието и саможертвата (,,Що значи смъртта на един?”),с поглед ,впит ,,далеко/сякаш в градящето…”,с вяра не в Бог,а в Човека (,,-на гърдите Христовия кръст”).героят се превруща в еманация на този Човек. Смъртта на поп Андрей е финалният знак на бунта срещу традициите, ограничения,институции.Сцената със смъртта на отделната личност откроява и препраща отново към образа на народа ,разпилян на съставните му части. Oбръзът на есента , ,,диво разкъсана”.синонимно и символично назована ,,Септември”,споява в себеси исторически погром и ценностния крах.Така човка става Корективен на Бог. Вярата в Човека и в неговия непрестанен възход ,,нагоре,далу и волята му да мине през съмнението и самоотричнето към познанието и себепознанието осмисля мечтата: Земята ще бъде рай – ще бъде! Тези образи затварят композиционната рамка,отворена в началото на поемата, и конкретно историческо събитие – Септемврийското въстание – израства до филосовски модел на човешката история.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 + 16 =