Образът на Робинзон Крузо

В първия си роман Дефо разкрива животът и нобикновените,изумителни приключения на моряка Робинзон Крузо,прекарал 28години на безлюден остров,след като претърпява корабокрушение,в което загива целия екипаж единствено той остава жив.Романът е наситен с размисли на героя,които представят един много интелигентен и високонравствен човек.В същото време той е скромен,искрен и пресметлив.Даниел Дефо използва популярния мотив за пътуването,за да постави героя в една изолирана,непозната среда,където той може да реализира идеите си за природосъобразен контакт на човека сас света. Съдбата отвежда героя на Даниел Дефо далеч от дома и го среща с непознати земи и хора.С попадането си сред дивата природа трябва да приеме като нещо свое единствено природната среда и да се приобщи към нея,дори да се слее с нейната същност.Отначало това става поради невъзможността за избор,после заради потребността да оцелее и накрая той я приема като напълно естествена среда за жовот и се разделя с нея с известна тъга,пред него автора поставя въпроса не дали да продължи да съществува,а как това съществуване да бъде пълноценно.Пред Робинзо Крузо предстои дълго и интересно пътуване кам света на човешкия разум.В образа му присъства и смисълът на човешкия живот-да търси,да преоткрива и да създава. Преди да попадне на самотния остров георят на Дефо разчита изцяло на благосклонността на съдбата,но след това обаче всичко е единствено в собствените му ръце,може да разчита единствено на личните си качества и силата на волята си.В началото на своя престой на самотния остров Робинзон с само сабирач на плодове,човек който се храни от случайно намерената храна,постепенно започва да се занимава сас земеделие,лов,скотовъдство,а в края на романа е робовладеец и владетел на острова,през целия си престой героят показва един изключителна адаптивност и воля,чрез постиженията му Дефо доказва уникалността на човешката природа и утвърждава правото на човека да доминира над природата и обществото чрез симала на своята воля. Авторът многократно подчертава че волята подлежи на възпитание още от най-ранно детство както и всички други ценни човешки качества.Чрез съдбата на Крузо тои нагледно показва как един природно надарен човек,погрешно възпитан в детство си,израства като безволев лентяй,егоист и авантюрист.Неговият образ е худ.отражение на вузгледите на Дефо за независимостта и за самоутвърждаването на силната личност,качествата ,които присъстват в образа му са смелост,предприемчивост,находчивост,здрав разум,вяра в собствените сили и в подкрепата на Бога. В градацията на образа на Крузо присъства потребността и удовлетворението от труда,когато успява да си ушие дрехи от кожите на козлите,измаисторява си пясъчен часовник,календар,отглежда необходимите растения и животни,чрез неговите действия Дефо показва колко широкоскроен е чорекът и че с малко може да направи много.Даниел Дефо иска да ни разкрие чрез Образа на Крузо че щастието от живота е в малките неща на прув поглед обикновенни. За да допълни образа му Авторът вкарва образа на Петкан-дивак спасен от Крузо,Петкан запълва най-голямата празнота в живота му-общуването с човек след толкова години изолация,чрез отношенията с Петкан автора разкрива универсалната природа на човека с естественото му желание за контакт сас себеподобни.Чрез диалога с Петкан,Дефо иска да изкара на яве качества кам толерантност,хуманност и етичност,който също са присъщи на Крузо. Дефо дарява своя герой и с друго качество,изключително ценно-това е склонноста към анализ-героя винаги се стреми да анализива всичко случващо му се на острова. Силата,оптимизма,изобретателността на Робинзон са в основата на победата му срещу суровата природа и нейните опастности,точно в преодоляването на изпитанията и се крие силата на Крузо,силаната на човешкия дух.Оптимизмът присъства ярко в образа на Крузо,той се подхранва и от искрената вяра в Бога,която го крепи през това време,тя му дава душевна сила,при всяка своя сполука или успех той отправя гореща благодарност кам Бог.Вярата е най-здравия му стожер в неизбежните часове на самота,разкаяние и отчаяние.Чрез образа му автора иска да покаже как човек може да се промени в нравствено отношение,как може да се променят представите за ценности,той открива нови ценности,твърде далеч от измамния блясък на златото,загубило своята магнетична стойност,животът на необитаем остров носи други непознати до сега радости за героя. Крузо е деятелен и енергичен,уверен в смисала на своя труд и в свойте усилия-този който не отстъпва на трудностите а ги преодолява сас силата на волята и разума си,неговия образ може да бъде винаги пример за оцеляване в необичайни условия,благодарение на придобитото като знания и умения,на острова той закалява свойте воля и увереност в силите си.По време на престоя си той се пречиства духовно и променя възгледите си за човешките взаймоотношения,за свободата и робството.Героят на Дефо е не само в хармония със себе си но и с природата. Чрез образа на героя автора доказва че човешкия разум и човешкия дух са основна градивна сила,необходими са духовна храна и прихическа устойчивост за да откриеш смисълът на човешкия живот- да търсиш,да преоткриваш и да създаваш.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − 2 =