Образът на Йохан – Христо Смирненски

Певецът на огнените гриви Христо Смирненски създава в своите творби образи на борци за свобода. Едно от тези стихотворения е „Йохан”. Това е единствената творба, в която най-ярко се откроява образа на работника. Подвигът на лирическия герой еи необикновен, и изключителен, сякаш е излязъл от приказния и фантастичен свят на епоса. В творбата символистичната фигура на революционера е представена в две светлини – личният му живот и животът на барикадата. Творбата започва с напускането на лирическия герой от дома и раздялата с любимата и детето: Йохан открехна малките врата, огледа уличната пустота и в миг прекрачи дървения праг. След него припна плачеща жена, протегнала в ръцете си дете. Дървеният праг е границата между дома и бойното поле, между спокойствието и опасността. Преминавайки прага той ясно заявява своята позиция, да се бие в името на свободата. Преминаването от света на „бащиното огнище” към барикадата става бързо:” отмина той и всичко опусте”. Картината на изпращането тук много напомня за 2 Ботеви стихотворения. В поемата „На прощаване” лирическият герой се сбогува с майката. За него свободата е висша нравствена ценност и не може да се примири с робската участ на народа. Съкровеното му желание е да участва в борбата за освобождението на отечеството. А във второто стихотворение „До моето първо либе” лирическият герой е прозрял, че морално ангажирания човек не може да бъде щастлив само с любовта и то сред мрачната робска действителност. В душата му се борят двете изгарящи чувства – естественото човешко влечение към любовта и гражданският дълг, който изисква да се откаже от съкровените неща. Прозрял действителността и тук героят се отказва от всичко лично вимето на една по-велика цел, в името на всеобщото благо. Но тук в своето стихотворение Смирненски е претворил традиционната за революционната лирика тема от „ любовта и борбата ” в отговорността пред семейството и пред децата на майката земя, като също избира участието в борбата. На фронта Йохан не приема идеята, че човека е обречен и се включва в битката. В този момент поетът ни показва един съвсем нов герой. В очите му пламтят искрите на непозната дързост, от която си проличава неговата твърдост и решителност: Нощта изпълни се с гърмеж и вик и пламъкът изви червен език, блестящ над покривите кат рубин… В 6 строфа Смирненски ни описва както поведението на героя, така и обстановката в която е поставен У дома той и съпруг и баща, но „ на барикадата бе непознат / Йохан. И непознат остана той.” Там Йохан е безименен, един от многото, но и носител на облика за революционера в тази епоха, увлечен от смисъла и целта на борбата. Метафората „гърмеше с вихъра на кървав бой”, символният образ „бурята гърми” и изразът „и не в една десница още пушката дими” представят героичните подвизи на Йохан в картината на боя, в която той изпъква като исполин срещу враговете. За авторовата представата за героя можем да съдим по думите на Йохан, чиито образ се гради върху внушението за възвишения дух, а не върху реално произнесеното слово: „Елате вий, аз с каменно лице ще срещна щика в своето сърце! Елате вий, престъпни синове! Безумци! Всяка капка кръв пред вас ще бликне нови хиляди борци! Веч бий дванайсетият кобен час и ще сразим престъпната ви власт! Елате вий! Елате, подлеци!“ Думите на бунтовника говорят за неговата смелост и решителност, за приемане на смъртта като неизбежна саможертва в името на мечтаното бъдеще и за непоколебимата му вяра в битката. Ръстът на лирическият аз се издига високо над барикадите и сградите, над хусарите, а гласът му се извисява над берлинските улички и площади. Както в поемата „На прощаване” Иван Вазов разкрива вярата на бунтовника в продължението на борбата, чрез мотива за приемствеността между поколенията, така и тук той съществува чрез думите: Безумци! Всяка капка кръв пред вас ще бликне нови хиляди борци! Моментът, когато борецът разменя реплики с хусаря, Смирненски изобразява образа на човека, осъзнал правото си на свобода и щастие. В картината на смъртта чрез повтарянето на глаголите и бързата смяна на моментите, лирическият повествователа акцентира върху духовната мощ на своя герой „грохна” и на отмъстителната жестокост, с която е потушено въстанието „пръсна черепа му със приклад”. Творбата разгръща мотива за последния час на стария свят – по волята на съдбата (исторически справедлива) престъпната власт е осъдена, краят є е предначертан. За поемата си „Йохан” Христо Смирненски казва : „Йохан е наш… Йохан съм аз, и ти, и всички работници борци”. Това е и единствената негова творба ,в която най-ярко е индивидуализиран образа на осъзнатия работник. В не за безименния герой, който се бори не от суета и не заради слава, а защото не желае да бъде повече унижен. В поетическите си видения за надигането на масите в “Йохан” Смирненски въвежда сложното си и диференцирано отношение към съхранените в традицията сиволистически елементи. Рисувайки устрема на революцията с частичното участие на образи от модернистичната поетика, Смирненски отново обвинява социалното статукво, че е прокудил задушевната нега и топлота, че е обезсмислил или потъпкал детската нежност, юношеската пламенност, вярата на зрелия човек в полета на духа, освободен от сивите окови на материалната нужда и социалната неправда.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

9 + 9 =