ОБРАЗЪТ НА ГЕРГАНА ОТ ПОЕМАТА “ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА”- ТИПИЧЕН ОБРАЗ НА БЪЛГАРКАТА

П. Р. Славейков е новатор, надраснал епохата си. Творчеството му предшества раждането на националната ни независимост. В миналото ни поетът търси духовните извори на българското самосъзнание, които формират голямата възрожденска мяра за лично човешко достойнство. Авторът защитава идеята за наследствената сила на рода. На проникналия се от ново самочувствие българин П. Р. Славейков дава образец за подражание- художествения образ на Гергана от поемата “Изворът на Белоногата”. Обикновената девойка от село Бисерча е типична възрожденска героиня. Образът й е синтез на изконни български черти: духовна сила, скромност, трудолюбие, вярност, здрав морал и патриотизъм. Обаянието на Белоногата е в хармоничното единство между външно портретно описание и нравствена човешка същност. Доминиращо качество в ценностната й система е красотата като нравствено понятие. Главната ренесансова идея- свободата на човека и неговия дух- е защитена чрез смелото противопоставяне на девойката на везира. Сред множеството стилизирани образи на женска българска хубост героинята от “Извора на Белоногата” се отделя от колектива със своята индивидуалност: … кат бисер между мъниста тя била между момите. Характерните за фолклора изразни средства изразяват авторовата обич към девойката. Сравнението й с “кротко агънце” показва благия й характер. Възвисена духовно, героинята е изравнена нравствено със своя любим: … първо й либе Никола- вакло огиче пред стадо помежду селски ергени! В интимните отношения Гергана проявява патриархалните чистота и вярност, присъщи на българката. Готовността й да брани своята любов я сродява с времето на Възраждането, когато жената губи патриархалното си покорство и търси правото си на свободен избор. Героинята е емоционално свободна, готова е да заяви своята любов: Китка се дава за обич… Утре ти китка готова. Трагичният обрат в личната човешка съдба на Гергана- срещата й с везира- е възможност да отстои нравствения избор на сърцето си. Девойката има национално самосъзнание- неслучайно в диспута чужденецът опонент я назовава с националната й принадлежност: “българко”. При този диалог определяща черта в характера и поведението на Гергана е нейният патриотизъм: любов към местата, където се е родила и отрасла; любов към “стари баща и майка” и “първо… либе Никола”: Стамбул е, аго, за мене, Тука, дето съм родена… Не е лесно за една млада девойка да отхвърли предложените от везира съблазни и да предпочете скромния живот на село. Сърцето й се свива при мисълта,че може да се раздели с “малата” си градинка, бащиния дом и първата любов. Обикновената българка разговаря с везира като с равен. Тя се обръща към него с “аго” и нито веднъж не добавя епитет, с който да покаже дистанцията между господаря и подчинения. Неколкократно Гергана възразява на везира и отхвърля предложенията му. Обяснява му- спокойно, зряло и свободно- защо не може да се съгласи с него. Патриотизмът на героинята е свързан с нейната безкорисност, с презрението й към разкоша и охолството. Пред алтернативата да се продаде скъпо, тя предпочита да запази достойнството си на човек: Стига ми това, що имам… Любовта на Гергана към всичко родно придава висока стойност на малкото, което има. Героинята е скромна, трудолюбива и с усет към красивото. На нея не й тежи “шетнята”, свикнала е да ходи на нива, да гори лице “снежано”, да коси ръце “нежани”. В труд и грижа за семейството са се калили тялото и духът й. лекомисленото безделие не я привлича. Работата за девойката е вътрешна потребност. Различен е светогледът на героите. Онова, което е свидно за Гергана, няма стойност за властния господар. Когато различията в разбиранията достигат кулминационната си точка, девойката издава съкровената си тайна- любовната клетва за вярност. Безсилието пред моралното превъзходство на момичето тласка везира към заплаха. С ренесансова твърдост, праволинейност и смелост Гергана отстоява правото си на свободна човешка личност, над която ничия чужда воля няма власт: На живот ми си господар, Но на волята не ми си! Думите й са смело предупреждение, че насилието ще я принуди да търси спасение за моралните си устои в смъртта: Без воля стопан ставаш ти на мъртво сърце студено… С високите си морални волеви качества Гергана излиза победител в конфликта. Нейната воля е да остане в света на родното. Поробителят я пуща на свобода от чувство на безпомощност- това е поражение, прикрито с красив жест. В българския фолклор суеверието има последната дума: нито добродетелите на Гергана, нито великодушието на везира са в състояние да отменят прокобата на черната веда. Сянката на Белоногата е вградена и това води до физическия й край. Преди това обаче героинята се е самовградила с мисли, думи и постъпки. Тя предварително се е решила на саможертва в името на своята човешка същност. Личният нравствен избор вгражда духа на българина в културната памет на поколенията. Изворът става чешма, но за да е за да е здрава основата й, в нея е вграден най-светлият идеал за достойно поведение. Този идеал е представен чрез образа на Белоногата. Синтез на нравствените добродетели от епохата на Възраждането, характерът на героинята е формиран през много столетия- той е израз на най-хубавите черти в българската народопсихология. В лицето на Гергана П. Р. Славейков открива своя идеал за жена родолюбка, рожба на народ страдалец. Баладичният мотив- вграждането- осигурява на героинята безсмъртие в паметта на поколенията.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

14 − 7 =