Образът на вечните българи в повестта „Българи от старо време”

Любен Каравелов е една от знаковите фигури на българското Възраждане. „Българи от старо време” съчетава в себе си всички положителни черти на Каравеловия талант – изразителен изказ, типични, но колоритни образи, сполучлив синтез между битоописание и точен анализ на нашата народопсихология. В повестта са представени българите от възрожденската епоха. Писателят отразява в пълнота достоинствата на народната душа, през призмата на иронията се смее на типично нашенските слабости и кусури. Главните герои на творбата – дядо Либен и хаджи Генчо, само на пръв поглед са противопоставени. В своята пълнота заедно с останалите герои те изграждат цялостния образ на българина – не само през възрожденската епоха, а българина на всички времена. Изборът на Копривщица като място на действие в произведението придобива обобщаваща символика. Копривщица сякаш концентрира в себе си определящите характеристики на българските духовни корени. Обградена отвсякъде от планината, селището е лишено от плодородна земя („само камъни, пясък и глина”). Робството и неблагоприятните условия не пречупват жизнената воля на копривщенци, а ги правят още по-изобретателни, трудолюбиви за да се приборят с живота. Те стават скотовъди, занаятчии, беглигчии и градчето благоденства с двукатните си изписани къщи въпреки страданията на робството. Копривщица се превръща в умален модел на българската земя под ярема на султана, но с несломим, изобретателен народ. България е земята на красотата, на най-хубавите моми с „черни и тънки като гайтан вежди, бяло и умно лице, гиздава снага”. И най-юначните момци с препасани „арнаудски” пищови, яхнали арабски жребци. Българската земя е земята на „непонятното”, но чудно блаженство. Писателят възкликва: „Обичам те, мое мило Отечество! Обичам те, мой мили крайо!… Обичам те от всичката си душа и сърце, ако и ти да си обречен на тежки страдания и неволи!” Достойни за своята земя и своята българска орисия са и двамата главни герои на повестта – дядо Либен и хаджи Генчо. На пръв поглед техните персонажни характеристики са коренно различни. Хаджи Генчо е учител „учен и разумен”, а Либен – тежък чорбаджия с противоречиво, хайдутко – разбойническо минало, неук, макар и видял много от света. Хаджията обича уседналия домашен живот, а чорбаджи Либен е волна душа, скиталец по широкия свят. Единият слави „ингилизите”, другият е пламенен русофил. Даскалът е пестелив до скъперничество, а Либен обича да има, но и да раздава без мяра. „Генчо поклонник” досажда на околните типично по даскалски – с вечните си поучения, мъдрости, нежелани съвети и дърпане на уши дори в най-неподходящите моменти. Нарицателна за героя и националния характер е и неговата махленска, дребновата хитрост в гонитба на ползата. Генчо, с по-раншно прозвище Кукумявката, обича даси изпросва покани за чужди празненства и трапези. Посудата и сладките съкровища в Генчовия „музей” никога не се даряват, а пресметливо се разменят за хранителни благинки или обещания за бъдещи гощавки. Особенно хумористичен и показателен е примерът с „говеенето” на различните домашни птици. През младите си години Либен е смущавал кроткия живот в Копривщица с буйния си нрав, с вечните си и непресекваши веселби, с оглушителната циганска музика, тропота на породисти коне и безброй залпове в небето. Той се задомява едва на четиридесет години – прецедент, нечуван за строгия патриархален морал. Едва старостта и немощта ще го откажат от авантюристичния му живот и ще го върнат към семейното огнище. Бурната, непокорна българска душа се отразява като в огледало в характера на Каравеловия герой. Със своите разнолики, но типични за българина нрави и постъпки двамата централни герои представят обобщения национален характер – консервативен, но и динамичен, практичен и земен, но нелишен от романтика и духовност. Наред с различията учителят и чорбаджията имат немалко допирни точки помужду си. Тези съвпадения на нрави и вкусове разкриват някои същностни черти на българската народопсихология – трайни и непроменяеми през вековете. Една от тях е общата страст към хубавите ястия и питиета, в която се изразява умението на българина да цени удоволствията на живота. „Задълбочените” полемики между хаджията и даскала дали старото или новото вино е по-добро са придружени с непрекъсната дегустация. Друга характеристика на двамата видни копривщенци е тяхното сходно отношение към домочадието и техните половинки. Българинът е приел традиционно патриархалния модел на бит и семейни взаимоотношения. Но понякога традицията е засилена и „оцветена” от ориенталски, деспотични навици. В годините на благополучие дядо Либен живее като „крал”, не обича да се меси в къщните работи, като не заделя и пари за тях. „Той (Либен) си живял както знае, а тя (Либеница) – с каквото намери”. Хаджи Генчо също по източен маниер е едноличен самодържец в своя дом. Тлъстите парчета месо не са споделяни с домашните. Съпругата Цона и децата Найден и Лила поминават с хляб и сирене. Каравеловите „българи от старо време” далеч не са идеални, но са носители и продължители на изконните български ценности, помогнали на народа ни да преодолее безконечното робство. Старите българи са живи в кръвта и съзнанието на всеки от нас, в душите и сърцата ни, които са съхранили българското през епохите на исторически изпитания.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − 13 =