Образът на везира от поемата “Изворът на белоногата”

“Изворът”на българското достойнство остава завинаги “вграден”в художественото пространство на Петко-Славейковата творба ”Изворът на белоногата”.Красивата легенда за Гергана,останала вярна на любимия си към българското,звучи със стародавните гласове на митологичното предание, преплетено с народнопесенните стихови послания на Славейков.Чрез своето произведение той успява да вдъхне родолюбие и дух. подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители. В сюжета на “Изворът на белоногата” Славейков вплита доста романтично -фантастични мотиви, но неговата реалистична основа е ясна. Това най-добре се вижда при обрисовката на героите. Въпреки че си служи и с романтични похвати на изображение, героите са вярно,реалистично обрисувани с дълбоко разбиране и любов. В образа на везира поетът влага типични черти на господстващата турската феодална класа.Образът на Никола е обрисуван бегло и схематично,но като представител на народа притежава същата физическите и душевна красота, както Гергана Свикнал всички да се подчинява на заповедите му, да изпълнява неговите прищевки,той веднага пожелава за своя харем красива българка, иска да я потурчи, но се натъква на нейната твърдост. Според везира има хора, родени да управляват и заповядват, и други, на които е определено да работят и робуват. Това е реакционен възглед на представителите на господствуващите слоеве в класовото общество. И при изграждането на този образ Славейков показва, че е голям майстор на художественото слово. Чрез речта на везира той не само го характеризира, но убедително разкрива неговите преживявания, душевното му състояние.Така например в началото, за да изрази желанието му да вземе девойката в харема си, когато везира предполага, че тя ще се съгласи,авторът използва “да-изречение” и два пъти повтаря “хайде”, което звучи като желание и съвет. Я хайде, бяла българко, Хайде на Стамбул да идем. Когато Гергана отклонява неговото желание, като заявява, че й е добре при родителите й, тонът на везира става по-остър, желанието му се представя в по-категорична,заповедна форма. Това поетът постига с употребяване на бъдеще време и повторението на един и същ глагол: Ще дойдеш, бяла българко, Ще дойдеш с мене на Стамбул По такъв начин е разкрита непреклонността на везира да вземе Гергана. Но когато по-късно отказът й е решителен, пак чрез неговата реч Славейков придава гнева му от този отказ. Неговата суровост е изразена в категорична заповед, в която се крие заплаха, че със сила ще вземе това,което доброволно не може: Но своя воля ти нямаш, мойта е воля над тебе Смаян от нейната непреклонност, везирът вместо да я принуди да се потурчи, както се очаква, я награждава богато и я пуска да си отиде. За спомен от срещата си с девойката поръчва “изворът чешма да стане”. Авторът показва у везира човечност. Представителят на тур. власт проявява необикновено благородство, защото Гергана не е искала да се потурчи и се е защитавала твърдо. Славейков не е показал до край правдимо образа на феодала-поробител, отношението на господствуващата класа към поробения народ. Изобилни са фактите от нашата история, които показват,че представителите на турската феодална власт са били безчовечни тирани, че независимо от волята на българските девойки са пълнели техните хареми.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven + seventeen =