Образът на Албена

В разказа “Албена” обаче борбата за щастие има доста противоречива същност. От една страна уважаваме целта на героинята – да се бори за любовта си. Но пък осъждаме това, че тя прекрачва всички морални и етични закони и извършва убийство – тя убива мъжа си, заедно със своя любим. Но тук важно място заема ролята на тълпата, тоест хората в живота на човека. В разказа “Албена” от Йордан Йовков тълпата, която се е събрала, се приема като съдещ, тя казва: “Кучка, опозори ни селото!”. Ако опозорява нещо, то героинята може да опозори само себе си, но не го прави, защото просто защитава правото си да бъде щастлива. За много от нас е важно какво мислят останалите, затова често присъстват реплики като: “Ама да не си помислят хората…” или: “Да не вземат да кажат харата…”. Нима хората определят твоя живот, те ли са тези, които ще ти кажат дали постъпваш правилно или не? Имат ли право да се месят в живота ти?… Хората казват: “Грешна беше тази жена, но беше хубава”. Грях ли е, че си се борил за любовта, която все пак става победител в разказа – когато любимият на Албена се предава и пожелава да умре заедно с нея. С този ход на героя, за радост, очакванията на консервативната тълпа не са оправдани, защото любовта между двамата побеждава техните злорадства. Публичният съд над нея произнася една след друга две присъди и това дели разказа на две половини. Първия път Албена е оправдана чрез хубостта си, въпреки смъртта на Куцар (красивото е по-силно от злото!), вторият път е осъде¬на само заради любовта си към Нягул (моралният закон е над красотата!). казва се, че съучастието на героинята в убийството на съпруга й е по-малко престъпление от неморалната й любов. Убийството на Куцар е вече консумиран грях и след разкаянието на Албе¬на е готов за опрощение, докато престъпната любов още не е приключила – грехът не е завършен и колективният морал, нямайки готовност да отсъди веднага, реагира спонтанно и осъдително. Същият, който казваше в първата част на разка¬за, в опрощението на убийството: „Грешна беше тази жена, но беше хубава”, сега, във втората част, в осъждането за тай¬ната любов, би могъл да каже: „Хубава беше тази жена, но беше грешна.” характеристиката на Куцар: „неугледен, тромав и прост човек”, „като че не беше жив човек, а вещ”, „как е могло такова плашило, като него, да вземе такава хубава жена, като Албена”. Нека си при¬помним само, че същата ситуация се повтаря и при мъжа на Женда, воденичаря Върбан – той е „намразил всички хора”, „краде от житото”, „не ходели на воденицата му”, „карал се ! бил с всички”. През този малък пробив в греховността на героините се вижда истинската причина за неморалността им – липсата на хармоничност. „А Албена вървеше все тъй спокойно скръбна, все тъй хубава.” Очите й „под тънките вежди гледаха надолу”, „ръ¬цете си смирено държеше отпред, като че отиваше на черква”. Каква е тази жена вече някой е казал, но коя е тя?! То¬ва никога няма да разберем. Останала без нищо друго освен хубостта, тя някак се е обезплътила. Във външния й вид има нещо богородично, нещо мъченическо и светло, идещо от спокойствието, което писателят изрично подчертава. Грехът, греховността не е в пряка връзка с хубостта. Те не са взаимно обусловени. Красотата и доброто са различни не¬ща, както са различни грозотата и злото. Те са понятия от различен порядък, от различни нива в ценностната скала на Иовковия свят. Естетическото и етическото може и да съв¬паднат в окото на читателя, но те са на различна далечина от него. Красотата, естетическото, е в близкия план на творбата и в привидността на героите. В далечния план на обратната перспектива е етическото, моралът, същността на човека в света на другите. От това не е освободена дори Албена -скръбната красива жена на българската литература. Разказът „Албена” от Й.Йовков засяга темата за греха и изкуплението, за неотразимата сила на женската хубост. Това е разказ за въздействието на красотата върху множеството, за преобразяващата сила на красотата. Разказът има две кулминационни точки, изразяващи отношението на останалите към греха на Албена. Разгръща се сюжетният план

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

seventeen + 12 =