Образът на Албена

В разказа “Албена” обаче борбата за щастие има доста противоречива същност. От една страна уважаваме целта на героинята – да се бори за любовта си. Но пък осъждаме това, че тя прекрачва всички морални и етични закони и извършва убийство – тя убива мъжа си, заедно със своя любим. Но тук важно място заема ролята на тълпата, тоест хората в живота на човека. В разказа “Албена” от Йордан Йовков тълпата, която се е събрала, се приема като съдещ, тя казва: “Кучка, опозори ни селото!”. Ако опозорява нещо, то героинята може да опозори само себе си, но не го прави, защото просто защитава правото си да бъде щастлива. За много от нас е важно какво мислят останалите, затова често присъстват реплики като: “Ама да не си помислят хората…” или: “Да не вземат да кажат харата…”. Нима хората определят твоя живот, те ли са тези, които ще ти кажат дали постъпваш правилно или не? Имат ли право да се месят в живота ти?… Хората казват: “Грешна беше тази жена, но беше хубава”. Грях ли е, че си се борил за любовта, която все пак става победител в разказа – когато любимият на Албена се предава и пожелава да умре заедно с нея. С този ход на героя, за радост, очакванията на консервативната тълпа не са оправдани, защото любовта между двамата побеждава техните злорадства. Публичният съд над нея произнася една след друга две присъди и това дели разказа на две половини. Първия път Албена е оправдана чрез хубостта си, въпреки смъртта на Куцар (красивото е по-силно от злото!), вторият път е осъде¬на само заради любовта си към Нягул (моралният закон е над красотата!). казва се, че съучастието на героинята в убийството на съпруга й е по-малко престъпление от неморалната й любов. Убийството на Куцар е вече консумиран грях и след разкаянието на Албе¬на е готов за опрощение, докато престъпната любов още не е приключила – грехът не е завършен и колективният морал, нямайки готовност да отсъди веднага, реагира спонтанно и осъдително. Същият, който казваше в първата част на разка¬за, в опрощението на убийството: „Грешна беше тази жена, но беше хубава”, сега, във втората част, в осъждането за тай¬ната любов, би могъл да каже: „Хубава беше тази жена, но беше грешна.” характеристиката на Куцар: „неугледен, тромав и прост човек”, „като че не беше жив човек, а вещ”, „как е могло такова плашило, като него, да вземе такава хубава жена, като Албена”. Нека си при¬помним само, че същата ситуация се повтаря и при мъжа на Женда, воденичаря Върбан – той е „намразил всички хора”, „краде от житото”, „не ходели на воденицата му”, „карал се ! бил с всички”. През този малък пробив в греховността на героините се вижда истинската причина за неморалността им – липсата на хармоничност. „А Албена вървеше все тъй спокойно скръбна, все тъй хубава.” Очите й „под тънките вежди гледаха надолу”, „ръ¬цете си смирено държеше отпред, като че отиваше на черква”. Каква е тази жена вече някой е казал, но коя е тя?! То¬ва никога няма да разберем. Останала без нищо друго освен хубостта, тя някак се е обезплътила. Във външния й вид има нещо богородично, нещо мъченическо и светло, идещо от спокойствието, което писателят изрично подчертава. Грехът, греховността не е в пряка връзка с хубостта. Те не са взаимно обусловени. Красотата и доброто са различни не¬ща, както са различни грозотата и злото. Те са понятия от различен порядък, от различни нива в ценностната скала на Иовковия свят. Естетическото и етическото може и да съв¬паднат в окото на читателя, но те са на различна далечина от него. Красотата, естетическото, е в близкия план на творбата и в привидността на героите. В далечния план на обратната перспектива е етическото, моралът, същността на човека в света на другите. От това не е освободена дори Албена -скръбната красива жена на българската литература. Разказът „Албена” от Й.Йовков засяга темата за греха и изкуплението, за неотразимата сила на женската хубост. Това е разказ за въздействието на красотата върху множеството, за преобразяващата сила на красотата. Разказът има две кулминационни точки, изразяващи отношението на останалите към греха на Албена. Разгръща се сюжетният план

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twelve − 6 =