Образа на моя гняв – есе

Душата на човек е материя, която никой не е изучил и анализирал напълно. Всички чувства и усещания са обект на атаки върху нейната същност . Позитивизъм и негативизъм , са нейните два полюса. Всеки отделен човек като индивидуалност би казал своята гледна точка отностно тези взаимно изключващи се усещания, а аз бих казал че буферната среда е безразличието и безхаберието, което довежда човек до обезличаване. Разсъждавайки в тази посока, бих изложил тезата си, че момента на негативизъм не е чувство, което бих разглеждал като отрицателна емоция, защото летаргията и безчуствеността е нещото, което би ме лишило от необходимостта да продължа напред. Всъщност аз искам да погледнете през моите очи и бих анализирал „Образа на моя гняв”, така както аз го чувствам. Аз мисля, че този образ е изключително индивидуален. През призмата на моята душа, това е образ на емоция, която премахва усмивката на лицето ми, допринася предпоставки за лошо настроение. Гневът при мен основно се възбужда от несправедливостта, безочието, лъжата, измамата, липсата на доверие, липсата на любов. „Любовта” е възможност, чрез която се заличава и унищожава всякаква разновидност на гнева. Моята душа, разгневена и разтревожена, я чувствам като отделен елемент от себе си, тъй като тя е ограбена и самотна. Когато човек допусне гневът да превземе естественната му човешка същност, той допуска да бъде управляван от емоции, които в никакъв момент от живота му не са добър спътник и съветник. Възможно е да съм краен, но гневът е вариант на реконцентрация, психически дисконфорт, страдание дори, защо не ? Моят „Образ на гняв”, описвам като липса на емоционално овладяване, съветник за лош подход към целия заобиколяващ ме свят, липса на топли и човешки отношения, душевен дисконфорт и нежелание за борба, поява на реакции, които са резултат от първичност и недоусмисляне на реалните неща, ограбване на благородството и съчуствието като елемент на изградената личност. Ако имах възможност да придам материален образ на чувството, което се опитвам да опиша, бих олицетворил гневът в душата си с „умираща птица”. Това е така, защото липсата на възможност да полетиш и да се почувстваш свободен, е равностойно на чувството да да те напускат силите и да си отиваш от този свят.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

7 + 1 =