Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)

Оноре дьо Балзак е един от най-ярките представители на социалния реализъм. Неговите творби са подчинени на намерението да съберат „основните елементи на живота” и анализират „скрития смисъл на огромния сбор от лица, събития и страсти, като изследват отношенията човек, общество и време. В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.Страстите на различните герои в романа се движат до пълно обсебване-изродената в своята крайна себеотрицателност бащинска обич на дядо Горио,до липса довеждаща до безразличие –Поаре.Има и „по-умерени”проявления- Йожен дьо Растиняк с желанието му да се впише във висшето общество на Париж.Вотрен като изразителна воля за живот по собствени правила и графиня Дьо Босеан и нейният култ към любовта.Останалите персонажи са подчинени на общата страст-парите.Изключение прави Викторин,защото липсата на пагубен стремеж не я лишава от индивидуалност,а откроява чистотата и непорочността на духа й.Тя е разкрита като идеалната дъщеря,способна да обича нежно и с постоянство отреклия се от нея баща. В творбата Вотрен е опитният познавач,който анализира законите на времето,предлага щедрата си подкрепа на Йожен и го подтиква по вече избрания път.Вотрен формулира и нравственич кодекс на своето време: „Няма принципи ,има само събития ;няма закони,а само обстоятелства;изключителният човек се приспособява към събитията и обстоятелствата,за да ги ръководи.”Макар че от време на време мистичната мъгла около него се сгъстява и той ни заприличва на Сатана,в един миг личността му е разкрита и всички узнават ,че Вотрен е бивш каторжник ,който продължава да живее извън закона.Интересно е,че разкритието не шокира останалите пансионери.Те по-скоро съчувстват на Вотрен и наказват с изгонване своята съквартирантка г-ца Мишоно,която го е издала срещу заплащане.Сякаш всички усещат ,че света в който живеят ,престъпността не може да бъде грях ,защото е въведена в норма на поведение. В центъра на повествованието на романа е бащината трагедия на дядо Горио.Неговата съдба е показателна за идейния замисъл на твореца.Дядо Горио е бивш фабрикант на фиде и макарони.Toй натрупва богатство благодарение на своя труд и находчивост в смутните времена около Великата френска буржоазна революция,но ги пропилява,за да задоволи капризите на дъщерите си – Анастази и Делфин и за да им осигури изгоден брак във висшето общество.Обожанието към дъщерите му е сляпо и става причина за разоряването и смъртта му.До вечното си жилище е изпратен от двама студенти и един слуга, признателен за получаваните бакшиши.Героят- олицетворение на бащинството ,на смъртния одър разгадава причините за разгромения си живот и за поведението на дъщерите си: „Вината е моя,аз ги научих да ме тъпчат!” В блуждаещото болно съзнание се пораждат и обвинителни слова срещу устройството на обществото: „Парите всичко дават на човека, дори дъщерите му”. Почти неразговарящият старец, неотвръщащ и на най-хапливите думи, отправени към него в дома Воке, преди смъртта успява да изрази душата си чрез словото. Чрез признанията в граничното състояние между живота и смъртта е разкрит и основният проблем в човешката и обществената съдба-парите. Отношението към тях обуславя характера на човека и дава облик на времето и събитията. В смисловото поле на романовите внушения краят на дядо Горио е изходната точка за бъдещето на Растиняк. Образа на младия студент по право е изграден сложно и противоречиво. Той идва в Париж, за да следва, но бързо изоставя учението-пътят на науката е труден и не гарантира преуспяването, към което се стреми. За разлика от образа на дядо Горио, който в хода на романа не търпи развитие, младия студент бавно се променя под въздейстието на своите учители и във връзка с целите си. Без съмнение, Йожен притежава много положителни качества-умен е, чистосърдечен, има съхранена чувствителност и съвест. Към семейството си героят храни топла привързаност. Амбицията да успее минава през различни етапи. Първоначално той съвсем искрено вярва, че със собствени сили и способности ще се издигне и ще заслужи богатство и чест. Но парижкото общество му дава други примери. Той разбира цялата несъстоятелност на понятия като почтеност, доброта и съвест, като гледа съдбата на Горио, поведението на дъщерите му, като слуша уроците на каторжника Вотрен и съветите на мадам дьо Босеан. Героят е примамен от разкоша на парижките пиршества, който контрастират с жалкия и гнусен пансион на мадам Воке. Студента е раздвоен между дядо Горио и дъщерите му, между високия свят на парижката аристокрация и света на провинциализма, между плана за забогатяване на Вотрен и плановете за бъдещето му на мадам дьо Босеан. Растиняк се убеждава , че във висшето общество цари безнравственост и коравосърдечие ,измама и безскрупулност.Постепенно героят разбира ,че няма да се опази чист в „блатото Париж”.Пределното разочарование, до което достига Растиняк ,е на финала,когато дядо Горио ,изоставен от дъщерите си в безчовечна бедност, умира самотен в празната стая на тавана на дома Воке, а Анастази и Делфин отиват на пищен бал.Безчувствеността на двете дъщери е чудовищна.Прозрението в думите на Бианшон:”Колкото и лоши неща да ти разправят за висшето общество,вярвай ги!”, е израз на горчиво примирение пред цената която трябва да плати,за да се изкачи до върховете на това общество.Той разбира ,че моралът и справедливостта ,добротата и почтеността са неосъществими в свят , в който властват парите и цинизмът.Неговата последна реплика в романа е предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или ти! ”Това сякаш ще е отмъщение за бедния Горио , и доказателство за собствената му сила.Младежката чистота ще трябва да се пожертва в името на успеха. В този момент момъкът окончателно е скъсал с илюзиите си, с наивната юношеска вяра , че успехът е възможен с труд и честни усилия.Това е мигът на новото раждане на героя-самоуверен,амбициозен и безкомпромисен светски човек. Дал първите жертви пред олтара на богатството-братската си обич и признателност към семейството,юношеската любов към суетната Делфин,героят изгубва вярата в благородството и състраданието.Попаднал в парижките салони,Растиняк с огорчение разбира ,че там животът е мрежа от греховни съблазни,че зад примамливия разкош на салоните стои груб материален интерес,че бляскавият лукс е платен с безсъвестни подлости. Чрез своите герои Балзак постепенно ни убеждава ,че парижкото общество се състои от два коренно различни свята : свят на живеещите в нужда – обитателите на пансиона „Воке”,принудени са броят всяка стотинка , и бляскав свят на модните салони,в който един тоалет струва хиляди франкове и властват отчуждението и омразата.Ако все пак има нещо общо между тези светове , то е ,че и в единия , и в другия ,всичко се измерва с пари.И пак само парите могат да събудят в душите на хората силни чувства, а всичко останало се посреща със студено равнодушие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × five =