Нравствеността и морала в “Една българка”

Поведението на баба Илийца в разказа ”Една българка” от Иван Вазов и конкретно в трета глава показва величието на българката, завладяна от високо благородни чувства. Нейните постъпки носят знака на тих и мълчалив подвиг, сочещ победата на един силен човешки дух. Сериозно е стълкновението на челопеченката в трета глава с калугера на манастира – отец Евтимий. То очертава контрастта между нравствеността и морала на двамата герои. На безстрашието, силно развитото чувство за християнски и национален дълг се противопоставя страхливостта, егоизмът, липсата на национално и религиозно чувство у сприхавия калугер. Главата започва с природна картина, която сякаш издава някаква скрита заплаха. Реката шуми монотонно, тътенът, който се чува е ”глух” , канаристите стени на ”Бабините плазове” са “мрачни и намусени”. Всичко това е в съзвучие с душевното състояние на Вазовата героиня. “Глух и пустинен” е и манастирът, където тя отива да търси помощ за болното си внуче и за бунтовника. Трудно се отварят вратите на манастира за баба Илийца. Калугерът се страхува да отвори манастирските порти, защото смята, че може да са някой от “ония”, тоест от бунтовниците или турците , които ги търсят. Имайки предвид, че манастирът е убежище на християнството в годините на османско робство, вратите му трябва да бъдат широко отворени за онези които са изпаднали в беда, особено за онези, които са тръгнали “ за християнска вяра курбан да става”. И ако баба Илийца се опитва да спаси живота на внучето си и на бунтовника, то калугерът трепери за своя собствен живот, за него “ ония “ са бунтаджиите, които могат да нарушат неговото спокойствие и да го изложат на опастност. Отец Евтимий е недоволен, но пуска Илийца и се съгласява да чете за здраве на детето. Вярата на Илийца в силата на Господ е много по – голяма, отколкото тази на божия служител. За нея “ Господ може всичко “. Прави впечатление небрежността на калугерът към религиозния обред, той е с расо, но е обут на босо и е гологлав. Думите му, че детето е умряло са опровергани от очите на болното, които светят като звездици и са жадни за живот. Разчитайки на съдействие и подкрепа от страна на калугера, баба Илийца решава да сподели тайната си след молитвата за здраве. Тя се позовава на християнското съзнание “ Нали сме християни “. Българката обаче среща безразличие към проповядваните от отец Евтимий нравствени изисквания на християнскя морал. Той е обзет от страх и подразбрал, че Илийца има да му казва нещо опасно, отказва да я изслуша. Зад привидната му загриженост за манастира се крие загрижеността му за собствения живот и сигурност. Той е на крачка от предателството и при първа възможност би го извършил, защото егоизмът, паниката и безверието му лесно ще го тласнат към пълното нравствено падение. На фона на този нейн нравствен антипод образът на баба Илийца се откроява още по – отчетливо, и думите на калугера : “ Ти си луда ”, по-скоро я възвеличават, отколкото унизяват. “ Луда” нарича божия служител челопеченката за това, че е тръгнала в това опасно време и той е принуден да отваря манастирската врата. Още “ по-луда “ е тя за него, че иска да напусне манастира посред нощ. “ Луда не луда, ще вървя “ – отвръща Илийца, като не търпи нито възражения, нито съвети. Не забравя да поиска и хляб, защото знае, че бунтовникът се нуждае от храна, за да си възвърне силите. Думите на калугера и нейните думи я разграничават от неговото самозвано чувство за хуманност. Както за ругатните на турците преди това, така и за обидите на калугера баба Илийца остава недосегаема. Той е от онези низки и подли хора, който не само не са в състояние да проявят неината смелост и родолюбие, но дори не могат да я разберат. Така, героинята, останала сама в опита си да спаси бунтовника, се отправя към Искъра, от другата страна на който я чака момъка. Самопожертвователността и нравствената извисеност на баба Илийца са изключително ценни и могат да се възприемат като образец за подражание от поколенията. Образът на героинята е изграден с толкова обич и желание от автора, че се превръща в един от най-обаятелните женски образи в българската литература.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

nineteen − three =