Нравствената сила и красота на баба Илийца в разказа “Една българка”

Свидетел и съдник на своята епоха ,Вазов дава примери в произведенията си какъв трябва да бъде човек, кое е достойно и кое –не.Един от тях е героичното поведение на баба Илийца в разказа “Една Българка”. В онова време , когато страхът е сковал всички извършеното от баба Илийца е равносилно на подвиг. Тя е съвсем обикновена жена, чийто житейски път случайно се пресича с този на бунтовника и това я изправя пред нравствен избор.Решението й да помогне е спонтанно и естествено.Тя загърбва собствените си грижи и прави всичко възможно за да помогне на непознат човек. В диалога на баба Илийца със заптието тя проявява голяма упоритост.За нея не нейният живот е важен, а това да стигне до манастира,където молитвата за здраве може да спаси болното й внуче. Първоначално заптието не я пуска, но после , когато тя му казва, че и той има деца й разрешава да се качи.Тя се притеснява за внучето си и с вътрешния си глас се моли то да оздравее. Срещата й с бунтовника е неочаквана. Той я моли за хляб. Първо тя се плаши, но милосърдието й я кара да потърси в торбата си. Като разбира,че от бързане е забравила да вземе хляб му дава само коричките, които намира.После тя му обещава,че ще му донесе дрехи и хляб. Състраданието и желанието да стори добро й вдъхват сили и тя бърза с утроена сила ако може да спаси два живота. Баба Илийца тръгва към манастира, където се надява, че надеждите й ще се осъществят. Като стига там тя среща само страх и липса на състрадание.Разговора между Илийца и отец Евтимий е нравствен двубой между дълга и егоизма. Отец Евтимий е толкова изплашен, че забравя дълга си на божи служител. Сблъсъкът между тях идва от това, че в една и съща ситуация ценните за тях неща са съвършено различни.Илийца изповядва любов към ближния си, към бунтовника, който също е християнин. Отец Евтимий е на другия нравствен полюс. Това, което казва е продиктувано от егоизъм и страх за собствения си живот. У него не заговаря дългът му на божи служител. От поведението на двамата излиза, че истинският християнин е Илийца, а не Отец Евтимий. В разказа си Вазов изгражда монументален образ на една българка, която пленява с нравствената си сила и красота. При нея са в хармония майчинските,родовите и християнските чувства. Те я карат да извърши героични постъпки, което я превръща в пример за потомците.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − thirteen =