Носталгията по топлия свят на дома в елегията ” Скрити вопли ” от Димчо Дебелянов

През своя живот Димчо Дебелянов е написал много нежни и лирични стихотворения. Едно от най-хубавите е елегията „Скрити вопли”. В това свое стихотворение поетът разказва за „печален странник, напразно спомнил майка и родина”. Лирическият герой провежда разговор не с друг човек, а с душата си. Споделя най-съкровените си мисли, и чувства, касаещи най-милото му – бащиния дом и майката. Спомня си емоционални неща от миналото си, които са много ценни за него. В стихотворението първо се споменава бащината къща, може би заради това, най-много и най-хубави спомени от това място. „Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.” Тези първи редове на елегията звучат минорно. Повторението „тихи”, „тиха” засилва това звучене, внушава преклонение пред родния дом, разкрива силната привързаност и дълбоките чувства, които изпитва лирическият герой. След това поетът споменава майка си ,защото за един човек най-важна, най-обична и свята е майката. „Да те посрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо, да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш мамо,мамо…” Макар остаряла и безсилна, тя е вечното и най-сигурно убежище. Благата й усмивка носи утеха и сигурност, навява топлота и най-нежна обич. В края на елегията се споменава стаята, в която е израстнал лирическият герой. Градацията на „тихи” в „тишина” внушава чувство на спокойствие, на блаженство и смирение. Преклонение пред всичко родно и изначално. „ Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона, да шъпнеш тихи думи в тишината, впил морен поглед в старата икона” Даже старата икона и вярата не носят търсеното спокойствие. Лирическият герой провежда този разговор със себе си , защото иска да се върне в родния си дом, да бъде с близките си. Да намери утеха за ранената си душа. Да открие спокойствие и сигурност при най-скъпите и близки до сърцето му – бащиният дом и майчината ласка. Краят на стихотворението ни разкрива, че това връщане назад към най-милото и родното е невъзможно, а това е много мъчително за лирическия герой. Душата му се раздира от невъзможността да се приюти в топлия свят на бащината къща. „ О,скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и родина!” Напразни са били спомените, защото те са донесли не утеха и спокойствие, а отчаяние и печал. Напразни са били душевните терзания, а топлият свят на дома е безкрайно далеч.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eleven − ten =