Носталгията по миналото в ‘’Срити вопли’’ на Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е един от най-видните представители на българската поезия. Стихотворението ‘’скрити вопли’’ ярко изразява душевността и чувствата на твореца. В тази елегия – жалба авторът представя йеланието си за хармония и равновесие,своята неосъществена мечта за завръщане в родното. Напускането на бащиния дом е неотменна житейска необходимост.Понякога родовият свят се оказва тесен за човека,търсещ себе си,но не трябва да се забравя,че майката,родната къща и вярата са опорните точки на живота.Стремежът за реализация тласка към широкия свят,но липсата на топлота и уют изпълвата с носталгия по миналото,по всичко мило и родно. Човек тръгва към модерен свят с положителни очаквания,но се получава разлика между представа и реалност. Има я свободата ,но топлотата и уютът са заменени със самота истуденина.Усетил обезличаването в човешкото общуване,лирическият герой изпитва силна носталгия по миналото,по щастливите дни в бащиния дом: Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне… Още първите редове на творбата носят внушение за страданието и мъката на героя, породени от изгубената родова принадлежност.За това говори и глаголът ‘’гасне’’. Именно в първата част на стихотворението поетът най-ярко разкрива ‘’черната умора’’,с която са изпълнени дните на настоящето.Епитетът ‘’смирено’’ разкрива примирението на този ‘’печален странник’’, мечтаещ да се завърне в ‘’бащината къща’’. ‘’Тихи’’, ‘’тиха’’ са епитети които илюстрират необходимостта от тишина и спокойствие.Героят е изморен от ‘’шума’’ на живота и иска отново да почувства топлотата и мира в родното пространство.Глаголът ‘’да приласкае’’ е израз на силната носталгиа по миналото, на жаждата за обич и подкрепа.Дните на настоящето са определени като ‘’безутешни’’,като пропилени дни от живота. Макар родовия свят да ограничава човека, за него той е единственият ‘’пристан и заслон’’.Единствено там винаги можеш да получиш закрила,подкрепа и уют.Героят осъзнава колко много е загубил и изпитва вина,че не е бил до майка си,че не я е закрилял.Споменът е жив , но миналото неможе да се върне.Изпълнен с носталгия , авторът идеализира родния дом: Да те присрещне старата на прага… Майката присъства само въображаемо, тя не може да даде утеха н а лирическия герой. Ти- формата на изповедта говори за диалог със самия себе си. Втората част на стихотворението най- ярко илюстрира святото пространство на дома. ‘’Бащината къща’’,’’двора’’,’’стаята позната’’,’’старата икона’’ са негови идеали. ‘’Прагът’’ сякаш е дистанция между широкия и родовия свят, изпълнен с топлота . Глаголът ‘’да чезнеш’’ за пореден път разкрива желанието на героя да избяга от дните на настоящето, да потъне в спокойствието на бащиния дом. Той като че ли искаше прошка от своята майка: и дълго да повтаряш: мамо , мамо… ‘’Смирено’’ определя родното огнище като ‘’пристан и заслон’’. Епитетите ‘’тихи’’,’’морен’’ отново разкриват умората от напрегнатия живот. Въведен е и мотивът за заника: аз дойдох да дочакам мирен заник… Отегчен от света на настоящето,героят желае ‘’мирен’’ завършек на своя живот.Авторът акцентува и върху мотива за залязващия живот: че мойто слънце своя път измина… Усеща се някакво примирие, но и желание поне последните мигова да са изпълнени с радост. Най- ярко са изразени чувствата на лирическия герой в поантата.Спомените се оказват излишни , миналото не може да се върне.Героят на Димчо Дебелянов е ‘’печален странник’’, напуснал родното пространство, превърнал се в изгнаник, приемащ тихата скръб като своя участ. Стихотворението ‘’ Скрити вопли’’ ярко разкрива чувствата, мечтите, желанията и стремежите на автора. Цялата творба е подчинена на идеята, че майката, бащиният дом и вярата са най- скъпото за всеки човек. Твореца внушава на читателя да цени това, което има, да се отнася с уважение към роднините си ,да не забравя своя корен.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

5 × one =