Никола Вапцаров – “Песен за човека” – вярата за доброто у човека

В „Песен за човека” Вапцаров поставя въпроса за „смяната на вълчия нрав” в две позиции- твърдата,пълна с непоколебимост дама,твърдяща,че човекът е най-злото от всички животни,което не се променя и е изпълнено с жестококст,и чисто човешката такава,изменяща се според наблюденията и преживяното-тази на мъжа,твърдящ,че промяна винаги е възможна.Две съвсем човешки позиции- една прекалено твърда,и една прекалено толерантна и оптимистична,но поне повлияна от опит. В спора всъщност гласовете са на разочарован и обезверен в човещината ,и на по-безпристрастен човек Дамата е разочарована от човека и се зарича нигока да не изпитва жал към това същество,което убива,ограбва,воюва и върши какви ли не грехове.От преживените трагедии тя си изгражда неразрушимото мнение,че човекът е само машина за грехове и нищо повече.Мъжът от своя страна разказва на дамата истроия,за да обоснове вярата си в доброто у човека: Син,открадва парите на баща си и го убива.Озверял и алчен,не знае какво прави.Но „попада в затвора на хора,и става човек”.Затвора изпълнява поне веднъж желаното въздействие на чистилище,и синът се разкайва и променя мирогледа си.Осъзнавяйки стореното в действителност,той не роптае срещу бесилото си и го чака доволен поне от това,че е осъзнал истинскя смисъл на живота и мотивите,нужни да бъдат водещи за един по-добър свят. Когато попадне в затвора една грешна душа,която е била просто заблудена и омагьосана от примамливото шумолене на парите или славата,може да открие удивителни истини за себе си по време на престоя.Това се случва и с този блуден син,който проумява житейската тайна на ценностите и преоткрива нрава си. Това чистилище обаче не прощава на разкялите се.Грешникът е заведен на бесилото.Но узнал веднъж светлата истина,той не се страхува.Открил и приел е това,което всички знаем,че съществува,но не желаем да намерим като истина заради собствения си егоизъм- Фактът,че нищо не свършва с нас.Че ние сме просто поредните,които идват за къс истина,което да предадат на тези след тях,за да не повтарят грешките им.И на път към бесилото затворникът пее.Пее от щастие и защото е преодолял страха.Пее нещо,заради което всички го гледат със страхопочитание – Своята осъзната истина.Истината,че бъдещето принадлежи на хората с извисен дух,които ще се поучат от грешки на клетници като него и ще изградят по-светло бъдеще.Отива си със щастие и песен на застиналите устни,със сигурност простен от Господ. Дамата плаче разстроена в потрес от тъжната история,трагична през нейните очи.Веднъж повярвала в доброто у хората,тя е върната на земята от недотам добрия край,от най-лошото според нея- смъртта. А мъжът се учудва – „Какъв ти тук ужас?!Той пеел човека- това е прекрасно,нали?” Прекрасното е в надмогването над смъртта,в благодарността от пречистването. Трагично е да се поправим,да се осъзнаем,но да бъдем наказани независимо от това.Ала нови се раждат,и се молим да се поучат от грешките ни и си отиваме по-спокойни знаейки сами по себе си,че човекът се променя,и загрижените,спорещи за човешката същност дама и господин са едни от узналите тази истина.А тя е,че добро има и у най-тъмните души.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 − 7 =