Немили-недраги – Хъшовете – мъченици и герои на българската свобода

Увод: /ориентиран към цялата повест/ Повестта “Немили-недраги” връща читателя към предосвобожденското минало на българите, за да припомни забравени идеали и родолюбиви стойности. Герои на творбата са редовите участници в национално-освободителното движение – българските хъшове. Макар да е пресъздал един от най-мъчителните и безславни периоди в техния живот – този на принудително изгнаничество в Браила – повествователят е разкрил верността към идеала за свобода на българските хъшове и всеотдайността, с която те са се посветили на него. Теза: Хъшовете са мъченици и герои на българската свобода. Те са принудени да живеят в мизерия и нищета, в лишения и бедност във време на принудително изгатичество, като се борят за своето оцеляване. Тези мъже са доказали себе си в героични битки в миналато, но в настоящето са подложени на тежко битийно изпитание, макар да имат най-святото благо – свободата. Способността им да устояват на предизвикателствата и да не падат духом ги прави достойни, дори величави, а начинът им на живот и гледната точка на другите към тях е израз на жалкото и мьченическо им битие. В експозицията на творбата повествователят заговаря за тягостното и унизително ежедневие на своите персонажи в чуждата земя – Румьния. Описанието на пустеещите улици вьв влажната и мрачна декемврийска нощ навява неприветливо, дори потискащо настроение, а атмосферата носи усещането за самотност и изолираност. Мьглата и междукащите фенери усилват чувството за студенина, безприютност и изгубеност. Градът е пуст, чужд и враждебен към своите “гости” – българските хъшове. Те са “немили-недраги” в пространството на чуждото. Но на фона на градския “мрак” се откроява “светлината” на едно опушехо подземие, което се превръща в топъл дом за измъчените и прокудени българи. Това “свое” в “чуждото” пространство носи името “Народна кръчма на знаменосецът!” “Такива чудновати надписи”, както ги нарича повествователят, са знаци за народностна принадлежност и израз на вярност към радетелите за свобода. Те потвърждават вярата, че славното време на борбата не е забравено и ненавистта към робството и тиранията не е замряла. Надписи като”Свободна България” “с три възклицателни” и “Долу тираните!” потвърждават това. Те са израз на родолюбивите настроения на хъшовете и красноречиво говорят за желанието на тези мъже да се включат в борбата за свобода отново, когато удари часът. Макар мъченици и страдалци в чуждата земя в настоящия момент, хъшовете не губят патриотичния си дух и борбените им настроения са неслоними. За тях читателят узнава от разговорите им в кръчмата на Странджата, пространство, което се превръща в техен дом, в топло и лично, съкровено пространство.Чудно е как това опушено подземие, изпълнено със “задушлив въздух”, може да бъде убежище за прокудените мъченици. Но в тази порутена мизерна изба хъшовете се чувстват като на родна земя; чувстват се силни и достойни хора, които почти забравят неволите и страданията си, говореики все за своето скъпо отечество. Интериорът в кръчмата откроява една “изписана грубо” литография на стената, на която е изобразен смел и снажен байрактар.Този човек е съдържателят на кръчмата , за когото под картината е изписано:” Да живее храбрият Странджа – знаменосец!” Сега той е духовитият баща на хъшовете, техен закрилник и обединител. Картините по стените в кръчмата са извор на вдъхновение и морална опора за хъшовете, защото им припомнят отминалите славни дни в отечеството, а това крепи духовете им в мизерното настояще. Неслучайно повествователят нарича тези мъже “една дружина”, защото те са единни в добро и зло, чувстват другия до себе си като свои съмишляник по дух и идеали, а това ги сродява . Животът им е подчинен и свързан чрез миналото, настоящето и бъдещето.Общото, което ги сближава, е настоящият изгнанически и мъченически живот, славното и героично минало и надеждата и вярата в свободата и подновяването на борбата за нея. Македонски, Хаджията, Попчето, Бръчков и Странджата(Мравката и Владиков отсъстват в това представяне) са въведени в експозицията на повестта с портретни описания и персонална характеристика. Но всички те са една общност, обединени от свята и заветна цел – свободата на отечеството. Настоящият мъчителен и жалък живот се е отразил на лицата им, които са жълти и бледи от мизерията и глада. Ала в очите на всички искри надежда, подхранвана от спомени за борбата и от вярата в едно по-добро бъдеще. Тези мъже живеят жалко и величаво едновременно, те са мъченици и герои на българската свобода, които не се примиряват с настоящата си нерадостна участ и не се отчайват, макар да съзнават жалкото си и унизително битие в настоящето. Белезите от рани по лицето на Странджата сами говорят за предходното му славно минало; дръзкият поглед на Македонски издава една непримирима и борбена личност; чистосърдечният и неподправен идеалист Бръчков е загърбил еснафското благополучие, за да се посвети на борбата. Попчето е сменил духовното поприще, обричайки се на делото, Хаджията, макар и преждевременно състарен, се вдъхновява от разговорите за героичното минало. Повествователят се вглежда в персонажите през погледа на младият интелигент Бръчков, за когото хъшовете са светци, велики родолюбци, хора, безкористно предани на делото, които будят уважение и възхищение. “Немили-недраги” са мъченици на българската свобода и нейни герои , готови за славни битки, но подложени на изпитание в принудително бездействие и мизерия. Животът на хъшовете в чужбина и мечтите за героични подвизи в името на свободата контрастират на жалкия им живот в настоящето. Те са отхвърлени от едно общество, което не ги разбира, но това не ги обезкуражава. Чрез своите герои Вазов утвърждава тезата, че трагичното и героичното са едносъщни и че достоен за свободата си е онзи народ, които има духовните сили да се бори за нея и да я отстоявя с цената на най-скъпото – живота си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty + 20 =