“Моята молитва” от Ботев

Стихотворението на Ботев “Моята молитва” е емблематична творба за времето на Българското възраждане. Чрез нея той се опитва да пробуди манипулирания българки народ и да го призове към борба за свобода. Тази нетипична “молитва” Ботев отправя с призив към народа, искайки да внуши идеята за постигането на свободата по трудния, но достоен път, пътят на борбата. За да поемат по този път българите трябва първо да повярват в бъдещето си като единен народ. Разумът е водещ елемент в постигането на тази висша цел – свободата. Ботев започва стихотворението си с анти-теза, за да подсили контраста м/у налаганият от църквата Божий образ и Бога на “разума”, на чистото съзнание. Авторът е осъзнал начина, по който хората биват манипулирани чрез вярата си в Бог. Той призовава не Богът, който възвисяват църквите, а Богът в сърцата на българите: Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата… Поетът се възмущава от Божите служители, които злоупотребяват с безрезервната вяра на хората. Това не се истински светци, а “православни скотове”. Ботев иска да внуши, че не Бог е виновен за съдбата на хората, а те самите. За да се постигне физическата свобода е нужен свободен дух, който е отнет на българите. Колкото и подтиснати да са, хората не трябва да се примиряват с неправдите, а да се борят, да не чакат Божията воля. Авторът иска да докаже на българина, че той не е роден роб, и че трябва със силна воля да извоюва сам свободата си: не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; Ботев страстно търси непорочното лице на Бога, което обаче българските свещеници са осквернили. Той не се моли на този Бог, в който вярват и се молят “лъжците и безчестните тирани”. Авторът отказва да приеме, че Бог наистина би оставил българския народ в този труден за него момент.Съчетанието на внушителните думи “човешки душмани” някак си противоречи, но контрастът между човещина и душмани подсилва омразата на поета към лицемерните свещеници, които убиват вярата в свободата. Ботев отказва да се моли на този Бог, който възхваляват другите, той вярва в човешкия разум и неговата извисяваща се сила: А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, Човешките действия се определят от неговия разум. Авторът се обръща към читателите с призив към себе осъзнаване и отричане от онзи лъжлив образ на Бог, който са изградили “православните скотове”. Ботев активно отстоява доброто, вярата, истината, всички нравствени ценности. Кулминационният момент в стихотворението е достигнат. Авторът изрича на глас онова, към което се стреми и призовава всички българи – Свобода: Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа. Свободата е върховната цел, която трябва да бъде постигната на всяка цена. Чрез своите думи той се опитва да събуди у българите патриотизма и борбения дух. Въпреки всичко, авторът не иска да гледа безучастно, а се моли да загуби живота си, борейки се за свободата. В думите на поета е скрит образа на българския патриот, готов да даде живота си за родината и нейната свобода. Последната молба на Ботев е думите му да бъдат чути, а не да затихнат като в “пустиня”. Бленуваната свобода става по-достижима ако тези думи открият отговор в българските души и сърца. Безответността, неосъщественият порив са големите заплахи за него — а не смъртта в стихията на бунта. Гениалният творец Ботев актуализира със своето стихотворение “Моята молитва” на проблеми и въпроси, актуални и днес по целия свят. Авторът със своите разбирания е изпреварил времето си, което го прави така уникален и гениален.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × 3 =