Мотивът за саможертвата в „ Борбата е безмилостно жестока” от Н. Вапцаров

Вапцаров- автор на модерното общество, търси, защитава своите социални и универсални измерения. Неговата поезия засяга изцяло общочовешките проблеми Чрез саможертвата, лирическият Аз утвърждава и защитава идеалите си. Тя се основополага във вече новото общество. Още в началото на стихотворението Вапцаров започва с анафора: Борбата е безмилостно жестока. Борбата, както казват, е епична. Чрез повторението поетът показва мащабноста на борбата. Долавя се мотивация срещу тиранията, срещу неморалноста. В това предсмъртно, последно за поета стихотворение, чрез лирическият Аз разкрива смисъла на живота, а по-точно и смисъла на своя живот. В цялото си творчество Вапцаров пише за борбения дух на човека, за непреклонноста. Епохата, в която пише е между две световни войни. Единствено оцеляват силните, но не само физически, а и духовно. Аз паднах. Друг ще ме смени и… толкоз. Какво тук значи някаква си личност?! Човекът е субект. Важни са действията и мотивите за тях. Започнатото дело ще бъде продължено, проблемът е общо човешки. От саможертвата има смисъл, ще има и последователи. Всички са равни, различни са постъпките и това какво ще допринесе за човечеството и историята на дадения човек. Авторът използва инверсия, като насочва вниманието на читателя към времето и епохата, в които се развиват събитията. Това е време на реформи, на революция важни в българската история. Всеки, който вярва може да постига. Разтрел и след разтрела- червей. Това е толкоз просто и логично. Вапцаров не поставя човека на почит, дори го сравнява с червей. Червеят е най- ниско в хранителната верига. Навлязъл в борбата, всеки рискува да бъде погубен. Авторът е реалист и безцеремонно пише за борбата, в която сам той става нейна жертва. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, Народе мой, защото се обичахме. Успокоение за духа на лирическия Аз е взаимството. Той знае, че е допринесъл с нещо за света и мисията му е изпълнена. Такива герои в българската история не избледняват. Бурята символизира прогреса, символизира развитие. След всяка буря изгрява слънце. Лирическият герой остава не забравен от народа, а саможертвата му бива от ценена. Важна черта е вярата- наруши ли нейната цялост, тя престава да съществува, съхрани ли я , ще премине границата и в двубой с живота ще постигне своята цел- живот и след смъртта. Един от важните въпроси, които поетът поставя е трябва ли в името на справедливата кауза да се стига до отричане на отделната личност. Поезията на Вапцаров убедително внушава идеята, че промяната, която трябва да се извърши е в ръцете на историческия месия, който може да бъде всеки един човек.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

eighteen − thirteen =