Малките и големите хора в “Шинел”

Цикълът на Гогол “Петърбургски повести” пресъздава и същевременно анализира абсурдната реалност в руската столица Петърбург през 30-те и 40-те години на 19-ти век. Ключово място в цикъла заема повестта “Шинел”. Вниманието на Гогол е съсредоточено върху строгата социална йерархия, наложена от обществената система, която разделя хората на “малки” и “големи” в зависимост от произхода им. Авторът рисува една жестока картина, в която, от една страна, стоят дребните и незначителните хора, ограбвани и отхвърляни, а от другата са “големите”, важните личности, подтиквани от бюрократичния ред да мачкат и унижават. Изобразявайки този свят на грозота и нечовечност, Гогол поставя проблема за обезсмислянето на човешкото съществуване от обществения ред. Независимо дали са “малки” или “големи”, всички са жертви на всевластната “бюрократична машина”. Разделяйки хората на по-нисши и по-висши, несправедливата обществена система ги лишава от пълноценен живот. Всеки се ражда със социалното си положение и няма шанса да го промени, да се издигне и да постигне нещо повече. По този начин бюрократичният ред отнема на хората възможността да мечтаят, да се борят, да си поставят цели и да ги осъществяват- отнема им щастието. Такъв е животът, който водят героите на Гогол- жалък, непълноценен, безсмислен и еднообразен: “…него го виждаха все на едно и също място, все в същото положение и на същата длъжност, все същия чиновник за писане на писма,…”. Тъй като “бюрократичната машина” извежда на преден план произхода, това се отразява и в ценностната система на хората. Човек е преценяван по социалното си положение и по поста, който заема, а качествата, уменията и душевността му остават в сянка: “…у нас преди всичко трябва да се каже чинът.”. Несправедливата обществена система ръководи живота на хората, като определя мястото им в обществото и начертава съдбите им. Това негативно влияние се разглежда от Гогол през цялата повест чрез образите на героите, ситуациите, в които попадат, и взаимоотношенията помежду им. В названието “малък” човек и “важно лице” авторът е вложил целия смисъл на творбата – за социалното неравенство и как то присъства в живота на хората. В повестта “малкият човек” е представен чрез трагикомичния образ на дребния чиновник Акакий Акакиевич. Тъй като е от бедно чиновническо семейство, още от раждането му обществената система му е предопределила, че ще принадлежи на кръга на жалките, незначителните и незабележимите: “ В департамента не му оказваха никаква почит. Пазачите не само не ставаха, когато той минаваше, но и не го поглеждаха,…”. Дори от името на героя можем да добием представа, че Акакий се намира на по-ниско стъпало в йерархията. Името му означава обувка, което сякаш предопределя, че в живота си ще бъде тъпкан и мачкан от другите. Всъщност точно такава е трагичната участ на безпомощния “малък човек”- да бъде унижаван и отхвърлян от обществото. Незабележимостта и незначителността на Акакий е подчертана и чрез външността му. За описанието на външния му вид на Акакий авторът използва гротеска: “Нисък ръст, малко сипанчив, малко червенокос, малко дори недовиждащ, малко плешив, с бръчки по двете бузи и цвят на лицето, както се казва, хемороиден…” Външната му грозота и невзрачност не подсказват за това, че е отрицателен герой, а точно обратното- те нанасят допълнителни щрихи към жалкия образ на Акакий и будят съжаление у читателя. Натрапчивото повторение на думата “малко” в описанието оставя усещането за това колко нищожен и незначителен е Акакий. Цялото му описание е достатъчно красноречиво, за да разберем предварително какъв живот живее героят. За да се допълни образа на “малкия човек”, спомагат обидите и подигравките на колегите на Акаккий. Въпреки постоянното оскърбяване “…Акакий не отвръщаше ни дума, сякаш нямаше никой пред него,…”. Героят не може да се защити, което го прави жалък и безпомощен- типични черти на “малкия човек”. Но Акакий не е такъв от страх или защото така предпочита, а защото обществената система, отнемайки достойнството му, мачкайки го, го е превърнала в такъв- една пионка в ръцете на обществото. Човек, който няма цели и мечти, няма смисъл в живота си. “Малкият човек” Акакий води безсмислено съществуване в своята отчужденост и ограниченост. Като лъч светлина се явява бленуваният шинел. Героят е решен да премине през редица ограничения, за да си позволи ушиването на новия шинел, който става смисъл на живота му: “От тоя ден нататък сякаш самото негово съществуване стана някак по-пълно, като че се бе оженил,…”. Тъкмо намерил нещо, което да носи радост в мизерния му и безличен живот, то му е отнето с открадването на шинела. Сякаш “малкият човек” няма право на щастие, не заслужава пълноценен живот. Акакий не успява да преодолее загубата и това, че е безсилен да открие виновниците. Неговата смърт е неизбежна последица от жестокостта и несправедливостта на света, описан в творбата. Безразличието на околните към смъртта му допринася за изграждането на цялостния образ на “малкия човек”: “Ами че така, той вече умрял, преди три дни го погребали.” Това, че никой не е разбрал за смъртта му, никой не е забелязал, че Акакий го няма, говори колко е бил незабележим и непотребен приживе. Липсата на любов, приятелство и особено на уважение в живота му си проличават при неговата смърт. Единствените хора, с които той се среща ежедневно, макар и за малко, са неговите колеги. Никой от тях не скърби за него и още повече, че никой не го интересува дали Акакий е жив или не. Това не е, защото не е бил добър човек, а защото не заема важен пост, не е от “големите”. Системата го е поставила ниско долу в йерархията и сякаш напълно е забравила, че той съществува. Авторът използва романтическия мотив за призрака на Акакий, който се връща, за да търси възмездие за откраднатия шинел. Героят е бил ограбен не само материално, но и душевно. Заедно с шинела е бил откраднат и смисълът на живота му. Фактът, че приживе не успява да постигне справедливост за това деяние, а го прави неговият призрак отново изобразява абсурдната реалност през 19-ти век. “Важните лица” са също толкова пострадали от обществения ред, макар и по различен начин. “Бюрократичната машина” нанася сериозна вреда на нравствеността им, като ги превръща в безсърдечни и студени хора, които се интересуват от собственото си благополучие: “…сърцето му бе достъпно за много добри намерения, макар чинът му твърде често пречеше те да се проявят .”. За “големите хора” по-ценно е да запазят положението и поста си, отколкото да бъдат хора, по-важно е да не нарушат реда и обществените норми за поведение, отколкото да не наранят нечии чувства. Социалното неравенство подтиква “големите” да се държат надменно и пренебрежително с по-нисшите: “- знаете ли на кого казвате това? Разбирате ли кой стои пред вас?”. По този начин те не вдъхват уважение и респект, а мачкат и потъпкват тези, които са нямали щастието да се родят в заможни семейства. Независимо дали е дребен чиновник, или важно лице всички са зависими от обществената система. Тя им налага как да се държат, какво да говорят и как да се отнасят с другите. Създавайки норми, по които всеки е задължен да се води, “бюрократичната машина” обезличава напълно съществуването на хората: “Какво обичате?- с отривист глас, на който предварително и нарочно се бе упражнявал у дома, в стаята си, уединен пред огледалото, една седмица преди да получи сегашното си място и генералския чин.” Фактът, че “важното лице” репетира фразите си сам по себе си означава, че това не е естественото му поведение, а модел, по който трябва да се води. Редът е постановил един генерал да се държи по този начин и ако “важното лице” не иска да разрушава хармонията в този абсурден свят трябва да изпълнява ролята си. Системата не оставя избор на личността, отнема и правото да бъде такава, каквото пожелае. Вследствие на несправедливото разделение рано или късно малките и големите се изправят едни срещу други. Сблъсъкът между тях е неизбежен, имайки предвид колко абсурден и жесток е светът, описан творбата. В повестта Гогол е изобразил този сблъсък най-остро чрез срещата на Акакий Акакиевич с “важното лице”. Единственото, което иска дребният чиновник, е помощ за намирането на откраднатия шинел. Но вместо това получава отказ, обиди и надменно отношение. “Големият” началник не му отказва, защото не може да помогне или защото това ще му навреди, а защото редът постановява да се държи така, че малките да си знаят мястото. Контролирайки съзнанието и действията на хората, “бюрократичната машина” ги води към фатален край, точно какъвто е и краят на живота на Акакий. С помощта на колоритните образи и простичкия, но поучителен сюжет, Гогол ни запознава с абсурдния свят на “малки” и “ големи”, в който всички се нараняват и унищожават в името на реда.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 − fourteen =