„МАЙЦЕ СИ” – ПЪРВАТА ИЗПОВЕД НА ЕДИН ПОЕТ И БЪДЕЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР

„Майце си” /на майка си/ е първото публикувано Ботево стихотворение. Предполага се, че лирическият текст документира песимистичните изживявания на младия Ботев в Русия 1866г., когато напуска Втора одеска мъжка гимназия. Основен лирически герой е лирическият Аз, отразил емоционалното състояние на поета. Смисълът на творбата е в дълбоко личните страдания на героя, пресъздадени в изповед пред майката. Авторът говори за: скиталчество по чужди земи, далеч от майка и родина, сблъсък между реалност и мечти, самота сред близки и приятели. Това са и най-съществените идейно-тематични особености на елегията. Още в първите строфи героят се обръща към своята майка с риторични въпроси, които поставят основните проблеми и теми в творбата. Странстването по чужди земи, разминаването между желания и действителност, както и назоваването на един от съществените грехове в патриархалния свят – пропиляване на семейното имане – очертават най-важните причини за емоционалното състояние на лирическия Аз. В стиховете откриваме художествени образи и стилно-езикови похвати, познати от българската народна песен. Старозаветният мотив за блудния син, който скита в чужбина и жадува завръщане по родните места, е трансформиран в лично преживяване. Това се дължи и на факта, че за разлика от библейската притча, синът се обръща не към бащата, а към втория в патриархалното семейство – майката. Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази? Освен посочените вече проблеми, тук за пръв път се появява мотивът за пропиляната младост, която, попарена от слана, „съхне и вехне”. Усещането за тъга и безизходица се задълбочава от самотата, която преживява героят в компанията на своите приятели: Весел ме гледат мили другари, че стях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, чемойта младост слана попари! Всичко тези чувства и мисли, както и образът на майката, скрила в себе си топлината на изгубения дом, поставят начало на цяла една поетична вселена, в която по-късно ще се потопи с елегиите си един друг български поет – Димчо Дебелянов. В подобна връзка може да се тълкува и последната строфа. Тя обобщава песимистичния дух на творбата, като свързва мотива за връщането в родния дом (при „Баща и сестра и братя мили”) с мотива за смъртта – „пък тогаз нека изгния в гроба!”. „Майце си” е типична елегия, изградена във формата на изповед. За пръв път Ботев използва устойчиви образи и словосъчетания от българската народна песен: „жално пела, „три годин клела”, младостта е „люто язвена”, обръщението „мале”, самите образи на майката и бащата. Друга прилика с народното творчество е силабическото стихосложение, но за разлика от него, са използвани характерните за личната поезия рими. Така поетът открива своя характерен стил и език, които ще използва и в бъдещите си творби Въпреки че първото Ботево стихотворение се отличава с нетипични за автора чувства на тъга и песимизъм, още тук можем да усетим стремежа към по-висши цели. Всъщност именно те откъсват лирическия герой от действителността, карат го да се чувства самотен и неразбран. Малко по-късно, когато Ботев открива идеалите, които ще осмислят живота му, неговите лирически персонажи ще изоставят тъгата и ще поемат пътя на социалните и нанационалосвободителни борби.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

11 − 6 =