Любов и омраза в разказа „Дервишово семе” – есе

В разказа „Дервишово семе” Николай Хайтов разказва за любовта на Рамадан и Силвина, но и за голямото отмъщение, прилагано когато се нарушават законите на рода. Двамата герои са непознати до своята сватба, но такива са законите на родовия свят. Те трябва да се спазват и съхраняват, независимо, че няма любов между двамата. Причината за женитбата на Рамадан не е друга, а това че дясната ръка на баба му се е парализирала и няма „кой къщната работа да върши”. Конфликтът в разказа назрява, когато всичко започва с шеговита игра на пумпал, но любпвта се изявява като нежност и привързаност. Тя бързо пуска здрави и дълбоки корени в душите на Рамадан и Силвина. Така любовта създава силно желание да бъдат завинаги заедно, а насилствената раздяла Рамадан приема, като пълно обезсмисляне на живота си. Как би могло едно почти четиринадесет годишно момче да запази законите на рода си, та то дори не осъществява истинска брачна връзка. Това вече разклаща законите, свързани със закономерностите, управляващи човешките общества. Авторът е убеден, че момчето, след като не би могло да осъществи брачна връзка, това не е пречка да изпитва любовно чувство. Така нещата в Хайтовия разказ се заплитът, усложняват и възелът с трите нишки – любовта, омразата и отговорността, се обърква съвсем. В разказа „Дервишово семе” изповедта особенно символично действие. Тя не просто разказва за това, което човек е извършил. Тя е насочена в пространството, където ценността се „съхранява”. Това във всички случаи е нещо принципно различно от обикновения свят, в който живеем. Има символичен характер, затова е хравствен закон, а не обикновенна човешка разпоредба. В размислите на Рамадан неусетно се ражда една нежност и невинност, но и силна и дълбока обич, в която са изразени едновременно непретенциозно и запомнящо се чувство: „Докато се развивахме със Силвина и повивахме, докато сме се смели и играли, то сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”. Когато братята на Силвина я открадват и предават на съседът Руфат, момчето иска да му отмъсти, но не заради нарушаването на родовия закон, а заради изгубената си любов. За него омразата и отмъщението са рожба на любовта. Независимо, че дядото на Рамадан постига своето и го оженва повторно, и дочаква раждането на внукът си, омразата в момчето остава. Той не може лесно да пристъпи законите, макар и да е безразличен към жена си, о осъзнава отговорността си към нея и детето и така отлага отмъщението си към Руфат. Влюбеността на момчето в красотата на Силвина е изразена и посредством действие: „Имах си една закачка, кажи го игра, като се събудя сутрин, миглите й да раздухвам, докато всекикосъм се подреди на място”. Любовта в сърцето на Рамадан се изживява като платонична, тя стои в сърцето му по-високо от вижданията на дядо му за отношенията на мъжа към невестата. Рамадан зачита волята на Силвина и отношенията му към нея следват законите на сърцето и любовта. Любовта на Рамадан към Силвина надминава отмъщението, та той дори стига до там да носи дърва на съперника си, но продължава да го мрази. Момчето не може да пристъпи волята на любимата си, но въпреки всичко желае да я прегърне пред Руфат. Рамадан продължава да носи дърва и да топли душманина, въпреки че велае смъртта му от все сърце. Съществува и проблема, че Рамадан е готов да изостави семейството си, защото е изпълнил своя дълг към тях и е продължил рода си. Възприемането на влюбването на Рамадан, проследено то зараждането до разцъфтяването му, е от голямо значение за разбирането на омразата към мъжа, отнел му щастието, както и разразилото се желание за кръвно отмъщение и на изживяванията от сблъсъка на любовта и омразата. Николай Хайтов внушава, че често злините на рода идват не отвътре, не поради нарушаване на традизионни ценности, а отвън поради незачитане на човешката чест в едни „мъжки времена”, когато те служат на злото и препречват пътя на общочовешки ценности, каквато е любовта. За мен да обикнеш някой ти трябва само малко, а да го намразиш много повече. В разказа Рамадан мрази Руфат, защото му е отнел любимата до края на живота, а обича Силвина, защото е намерил в нея едно различно, ценно и много хубаво качество. Затова трябва да има повече любов, а не омраза и отмъщение.

loading...

One Response to Любов и омраза в разказа „Дервишово семе” – есе

  1. Имаш доста грешки като пунктационни, граматически, та дори и правописни. Ако трябва някой да ти постави оценка, то това няма да е повече от 4.00 Имаш и неуместно използвани думи. Половината от есето не можах да го разбера заради тези допуснати грешки. Това е моето мнение.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × five =