Любовта – сделка в романа Бел ами

В годината, в която умира Балзак, се ражда друг голям писател, който ще получи международно признание – Ги дьо Мопасан. В своя най- успешен роман „Бел ами” Мопасан е успял балансирано да свърже интимния човешки живот с обществената проблематика на конкретната историческа епоха и така да привлече широк кръг от читатели с различни интереси. В своя роман „Бел ами” Мопасан интерпретатира разпространения в литературата на 19 век тип на амбициозния грой. Мопасан произнася категоричната си и неподлежаща на обжалване присъда над кариериста, като представя ироничния контраст между това, за което се представя Жорж Дьороа, и онова, което е всъшност той. За морално деградиралия млад мъж дори любовта не е любов, а сделка , която ще му усигори по- бързото изкачване в социалната йерархия. Мнението на Дюроа за любовта, умението му да омайва жените и многото му любовни приключения доказват характера му. Подобно на Йожен дьо Растиняк главният герой на романа има привлекателна външност. Тя е оръжие за неговите амбиции за успех. Авторът първо представя въздействието и върху жени с различна професия и на различна възраст, а след това я описва. Но отвътре Жорж Дюроа е бездарен, елементарен, необразован… . Балзакови са и психологическите мотиви за действие.Подмамен от канещите го проститутки, героят не смее да тръгне след тях , защото се стреме към връзка с жена от висшето общество. Както Растиняк, така и Дюроа получава урок за запознаване с порядките на обществото, в което се опитва да влезе. Учител за него в този смисъл е някогашният му колега Алжир Шарл Форестие. Този „ урок” само показва, че формите на управление във Франция се сменят, но моралът на висшето общество си остава същия като от времето на Реставрацията. Типично Балзаковски е и пътят на Жорж Дюроа към върховете, свързан с художествения мотив „ жената стълба”. Жаждата за издигане у героя се слива с жаждата за любов и той не се спира пред нищо, макар че това в началото още е неосъзнато, някъде в дръзките мечти, до момента, в който самите обстоятелства го насочват по този път. Първоначално Дюроа сякъш е понесен от течението, но по- късно сам става двигател на действието. Връзката на героя с всяка една от високопоставените дами е още едно стъпало към върха. Но използвайки Балзаковите похвати и мотиви, Мопасан ги пародира. Той превръща дори една улегнала светска дама като госпожа Валтер в комична фигура. Обезумяла от страст към младия любовник тя му прави „забавни муцунки” и го нарича „моето момче”. Още по- изобличително би било произведението ако Мопасан беше сблъскал на врата на стаичката за любов двете любовници на Дюроа – госпожа Валтер и госпожа Марел. Авторът не е сторил това не от някакъвки морални задръжки, а от чисто сюжетни съображения. Ако това се беше случило вратата на дома Валтер щеше да е завинаги затворена за Дюроа. Вместо това по- късно той се увлича във връзка със Сюзън – дъщерята на госпожа Валтер и това е последното му стъпало към желания връх. Мопасан използва и много други отвърдени художествени похвати, но взаимставайки ги, той им постава образен знак. Така например в мънкащия, коленичел пред госпожа Марел, Дюроа има нещо от Шекспировите герои, но без тяхната трагичност. Без да го осъзнава, Жорж Дюроа търси в аморалността обществено самочувствие, без което не би се задържал в елитното общество.И макар че „Бел ами” е любовен роман, в него именно любовта я няма. Тя е просто сделка, сключена заради нечии интреси и средство за залъгване на глупави жени като госпожа Валтер и госпожа Марел. Но преди да изкъчи последното стъпало към върха героят трябва окончатлно да падне в очите на читателя, защото до сега в неговите успехи има нещо пикантно, нещо итригуващо, което кара читателя да съпреживява всичките прелъстявания, извършение от Дюроа. За осъществяването на последния му план- женитбата със Сюзън- се появява сериозна пречка: той е женен, Мадлен е верига за краката му, а Сюзън ще е криле на раменето му за един кариеристичен полет. Единствения изход , за да осъществи амбициите си , е да жертва честта си. В романа “Бел Ами” на Мопасан е създадена обща картина на нравите в обществото на издребнели идеали, на неясни правила и морален разпад, в обществото, в което не се преследват общополезни цели или епохиални идеи, а се търсят удоволствия и задоволяване на не толкова цивилизовани потребности т.е. нагони. В подобен свят хората са наистина сами, солидарността между тях е погубена и всеки се бори срещу всеки със средствата, които владее. Дори изправени пред смъртта, те мислят за “успешните ходове” на своята кариера.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

three × one =