Любовта и красотата в Шибил от едноименния разказ на Йордан Йовков

Йовков е един от българските писатели, носели някога и продължаващи да носят гордост на българските граждани. „Великият” обхваща теми като темата за любовта, за красотата, за магнетичната сила на цялата магия като тази в „Шибил”. Любовта е ключът към всичко, ключът към себепознанието, ключът към щастието, ключът към живота. Писателят с „най-червеното” сърце, ни предоставя възможността да се запознаем с трагичната съдба на двама влюбени. Засегнати въпроси в „Шибил” са въпроси като: „На какво е способен човек, за да бъде щастлив с любимия си човек”? „Колко любов и каква е необходима за да защитиш любимия човек с тялото си”? Всички тези въпроси „обичливият” писател засяга в „Шибил”. В места като планината, където Мустафа е безстрашен, могъщ и всеможещ, той напуска своето гнездо, за да потърси любовта на живота си. Една невъзможна, но красива промяна, подведена от любовта, ни примамва в приказния свят на „Шибил”. Как може един човек да се промени и да загърби своето минало? Много просто: с любов. Пристъпвайки сам, издокаран и невъоръжен, Мустафа се спуска по течението на живота, търсейки изгората си. Тази промяна изпъква на фона на един красив пейзаж, в който „върху покриви, върху овошки слънце грее”. И там на портата стои „шибилската” Афродита, Рада, която с поглед изстрелва „купидонски” лък в сърцето на Мустафа. „Любовта не пита, а връхлита”, един прост фразеологизъм, в който ще открием недостигната красота. Именно заради загадъчността си любовта е толкова сладка. Магия или не, царят държи червен карамфил, който по-късно ще стане символ на любовта му към Рада. Но сякаш, за да ни покаже, че няма нищо вечно, „влакчето на ужасите” отвежда героя до гибелното място на неговата смърт. Дори пред смъртта си не трепна , запазва хладнокръвие, държейки в ръката си единственото, което го свързва с Рада – карамфилът, който се превръща в символ на тяхната любов. Гледайки как губи любимия си, човек е готов на всичко, дори да даде собствения си човек за неговия. И изведнъж всичко утихва след „камбанения звън”. Птичките спират да пеят, времето спира…за двамата влюбени. За Рада и Мустафа времето на земята изтече, но сега цялата вечност е тяхна. Рада има едното крило, в Мустафа е другото. Те са ангели и летят заедно. Такъв е светът на Йордан Йовков, красив и магичен, изпълнени с любов и достойнство. Поклон пред великия писател!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

8 + fifteen =