Лъжата и лицемерието – страни от обществения живот – “Тартюф”

В комедията „Тартюф” от молиер е засегнат един сериозен проблем на междуличностните отношения – проблемът за неочакваната, но логично следваща взаимна обвързаност между лицемерието и човешкото заслепение. Именно той става причина за възникването на множество конфликти, които често се оказват пагубни за хората. Пътят за неговото решаване не нито лек, нито кратък, зщото щом човек веднъж допусне да бъде заблуден, впоследствие много трудно може да прозре отново истината. Героят на Молиер – Тартюф – е лицемерен набожник, измамник и похотливец. Той успява да се промъкне трайно в семейството на Оргон и до такава степен завладява ума му, че изцяло преобръща неговия вътрешен свят и начин на мислене. Набожният лицемер умело и безкомпромисно преследва целите си – благоденствие, пари, власт, имоти, като постепенно отнема здравия разум на един буден и иначе разсъдлив човек – заслепения Оргон. Целта на Молиер е не само да разкрие користните подбуди на двуличните хора, прикриващи се демонстративно зад набожност, стигаща до фанатизъм. Авторът се стреми да избави обществото от подобен тип персонажи, така че всички да прозрат истинската същност на лицемерния лъжец. Има много пътища за постигането на благополучие в живота. Някои от тях са честни други-не . Тартюф избира пътя на двуличието и лицемерието, за да прикрие истинските си намерения и стремежи. Той е от тези личности, за които двуличието не е маска, а тяхна същност. Измамникът се представя за човек, изключително набожен и примерен, който притежава дарбата да превръща изкусните си лъжи и заблуди във философия. Привидните черти на характера на Тартюф нпълно съответстват на представата на Оргон за порядъчност и добродетелност в съвременното му общество. Това е причината за дълбоката заблуда, в която героят изпада впоследствие.Той е толкова обсебен от лицемерието на своя псевдоприятел, че истината му изглежда лъжа, а измамата – реалност: Да бе и ваш познат, той щеше да ви смае, да привлече и вас, да бъдете по-мек. Човек, човек е той…хм! Ей какъв човек! Наивността на Оргон надхвърля всички граници, когато той решава да направи Тартюф свой зет, след това му поверява опасни документи и накрая приписва на привидния богоугодник целия си имот и наследство. Оргон не познава мярка в доверието си към Тартюф и е готов яростно да спори с всеки, за да защити поредната, пусната в ход от Тартюф измама. В стремежа си да втълпи на семейството си непорочността и добротата на лицемера, Оргон дори разрешава на Тартюф да се вижда по-често с жена му Елвира, напук на всички твърдения за сладострастието и страстта, които е проявил към нея. Двуличникът се възползва от привилегиите, дадени му от стопанина на дома, като тайно се надсмива над глупостта и заслепението му, без които не би постигнал целите си: Такъв е той, че аз го водя за носа. Когато бъдем с вас, той често ще ни сварва, но стигнал е до там, че вижда, а не вярва. Чертите на Тартюф се разкриват не толкова от неговите действия, колкото от описанието им и от ефекта, който те произвеждат върху околните. Набожният лицемер не е от този тип персонажи, които имат вътрешни конфликти и угризения. Напротив в неговото поведение се наблюдава безкомпромистно желание да постигне целите си чрез демонстративно и уж стриктно спазване на религиозните канони и чрез привидна бедност, която да породи у наивните чувство за съжаление и готовност за помощ: Не го ли разберат, грхът не става грях! Когато нашуми го съдят упорито. Човек не върши грях, ако грши прикрито. Тартюф е лицемер по природа – това е неговата същност. Той не може да бъде друг, защото за него това е обичайният му начин на живот. Лицемерът може да изглежда отблускващ за семейството, но в очите на величаещия го Оргон той стои на недостижима висота и превъзхожда всички останали с блестящ разум и уместни доводи: Известни радости небето смята грях, но ще се спогодим все някак и за тях… а мъдрият човек, ако е по-умен, би оправдал греха чрез чистата си цел. Лицемерието и заслепението винаги вървят ръка за ръка, защото порокът не би могъл да съществува, ако няма почва, върху която да се прояви. Най-често негова жертва става този, който не е в състояние да погледне реално пред света и да преодолее заблудата си навреме. Точно върху тази взаимна връзка се гради основният проблем в безсмъртната комедия „Тартюф” от Молиер. Той го разрешава, като развенчава един от най-разпространените пороци на своето време – лицемерието – по начин, даващ възможност на всеки да види и осъди виновника, дори само в съзнанието си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

8 + five =