Лицемерието и заслепението в комедията “Тартюф”

Молиер твори в епохата на класицизма, която е представена с култ към разума. И в творбата си той засяга вечните проблеми за онова време. Това са лицемерието и заслепението, и те могат да бъдат победени единствено чрез силата на разума, като път към доброто и хармонията. В живота си човек винаги е преследван от тези два порока – лицемерието и заслепението. През класицизма те са много разпространени, между хората, и Молиер ги включва като основни елементи в неговата творба “Тартюф”. Лицемерието е един вид маска, която прикрива истинските намерения на човек. Той прави точно това, което в лицето на човека от които иска да получи нещо, изглежда все едно е съвършен. Заслепението е в следствие от лицемерието, защото заслепените хора немогат да прозрат истината, че ги използват с някаква цел. Лицемерието е представено в лицето на Тартюф, а заслепението не само в лицето на Оргон, но и на всички останали герои. Тартюф успява да се промъкне трайно в семейството на Оргон и до такава степен завладява ума му, че изцяло преобръща неговия вътрешен свят и начин на мислене. Той умело и безкомпромисно преследва целите си – благоденствие, пари, власт, имоти, като постепенно отнема здравия разум на един иначе разсъдлив човек -заслепения Оргон. Тартюф избира пътя на двуличието, за да прикрие истинските си стремежи. Той е от тези личности, за които двуличието е тяхната същност. Той се представя за човек, изключително набожен и примерен, какъвто не е всъщност. В отношението си с останалите от семейството Тартюф изкарва наяве неговата истинска същност. Той се възползва от Оргон, проявява страст към жена му Елмира, въпреки че е набожен човек. Отношението му спрямо Мариана е лицемерно и с някаква цел. Той е готов да се ожени за нея, защото така той ще получи всичко след смърта на Оргон, и няма да има повече никакви пречки на пътя си. Оргон е заслепен, защото привидните черти на характера на Тартюф, напълно съответстват на представата му за порядъчност и добродетелност в съвременното му общество. Това е причината за дълбоката заблуда, в която той изпада впоследствие.Той е толкова обсебен от лицемерието на Тартюф, че истината му изглежда лъжа, а лъжата – реалност. И това води до духовната деградация на Оргон. Наивността му надхвърля всички граници, когато той решава да направи Тартюф свой зет, като го ожени за дъщеря си Мариана, след това му поверява опасни документи и накрая приписва на привидния богоугодник целия си имот и наследство. Оргон не познава мярка в доверието си към Тартюф и е готов да спори с всеки, за да защити поредната, измама на Тартюф. В стремежа си да втълпи на семейството си непорочността и добротата на лицемера, Оргон дори разрешава на Тартюф да се вижда по-често с жена му Елвира, независимо от страстта, която е проявил към нея. Двуличникът се възползва от привилегиите, дадени му от Оргон, като тайно се надсмива над глупостта и заслепението му. В “Тартюф” Молиер изразява най-големия порок на своето време – лицемерната набожност. Комедията му е безпорен връх в неговото творчество, и в цялата европейска литература. Засегнатите в произведението вечни проблеми, и актуалноста им през епохата на класицизма и днешно време, водят до актуалност и на творбата в наши дни.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

13 + 18 =