“Криворазбраната цивилизация”

„Криворазбраната цивилизация” е най-представителният образец на жанра от времето преди Освобождението и една от най-сполучливите и най-обичаните български комедии. Тя още със заглавието си поставя големия въпрос – въпроса за разбирането. Проблемът за опасностите от робското следване на чуждите моди е широко коментиран в публицистиката.Зад него обаче стои друг проблем: какво представлява чуждото,европейското – заплаха или благо. Д. Войников е причисляван към проевропейски настроените кръгове и дори е критикуван за това. С тази комедия той от 1 страна отговаря на обвиненията а от друга се опитва да смени гледната точка към проблема. Тя му е насочена по скоро срещу „кривото разбиране” отколкото срещу „цивилизацията”. За Войников и неговите герои е ясно че цивилизацията не се изчерпва с предлаганите от нея продукти, а представлява постоянно и непрестанно правене т.е. изисква усилия и труд. Освен това цивилизацията трябва да бъде усвоявана и овладявана посредством натрупването на знания за нея. „Криворазбраната цивилизация” отговаря на настроенията на съвременниците които я посрещат с възторг. Тя отговаря на настроенията и на следващите поколения и затова е 1 от най-популярните български пиеси. Има интересен за зрителите сюжет и е написана с хумор, породен както от комичните ситуации така и от комичното в езика на героите. В творбата на Войников зад любовните излияния стоят коварни и користни замисли, които биват отхвърлени след преминаването през различни перипетии. Представените на сцената събития разгръщат в комедиен план обичания от възрожденците сюжет за похитената българска девойка и спасяването й. Тук в комична светлина са представени както чужденците претендиращи да носят цивилизацията сред „простите” българи, така и консерваторите, склонни да отхвърлят всичко чуждо. Авторът недвусмислено показва че претенциите на Маргариди да представлява френската цивилизация са неоснователни. Напълно откъснат от народния живот е и бащата на Анка който се противопоставя не само на криворазбраната цивилизация но и на всичко ново. Войников вижда положителното в младите които открито се противопоставят на користния чужденец но и не са склонни да се подчинят на консерватизма налаган от старите. Войниковата комедия подчертава че най-страшното в криворазбирането е да се отречеш от себе си, от своите, от родината и онова което тя иска от тебе. Така в центъра на комедията застава и проблемът за идентификацията на човека тъй като за едни от героите (Анка, Злата, Димитраки) е важно да се разграничат от българското, а за други (Хаджи Коста, Митю, Марийка) – да го отстояват. Вносителят на цивилизацията – Маргариди – не случайно е „лекар грък”: един лекар който заразява част от здравите и заслепява с цивилизационното лустро някои от зрящите. В съзнанието на Анка се сблъскват поведенческите норми на традиционността с европейската свободност и тя стига до идеята че човек може да постигне свободата си, когато отиде там където свободата е налице.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 3 =