Конфликтът Креон – Антигона

От древността до наши дни са достигнали много малко литературни творби, които отразяват начина на живот на древните хора, тяхната религия и мироглед за живота. В достигналата до нас “Антигона” на древния трагик Софокъл се разкрива за трагичната съдба на едно младо момиче. Момиче, което жертва живота си и влиза в пререкания с вуйчо си, за да изпълни единствения за нея свещен дълг – да погребе брат си. В началото на втори епизод Креон и Антигона се изправят един срещу друг. И двамата са еднакво твърди, еднакво упорити и еднакво убедени в правотата си. Креон влиза в трагическото действие като цар на Тива. Опитвайки се да го характеризира, Софокъл обрисува цялата му същност. Същност изразяваща се във властта. Креон счита за престъпление неспазването на законите, а това подкопава авторитета и позицията му. Докато за него най – свещени са законите, то за Антигона – е роднинството: “Не смятах за така могъщи твоите Повели, че да нарушава смъртният Неписаните вечни божи правила.” Докато Антигона твърдо защитава правотата на делото си, то Креон се опитва да защитава интересите на държавата. Интереси, заради които погубва приятелство и роднинство. В желанието си да раздаде справедливост, той се изправя срещу един мъртвец, а това е нарушение на “божиите правила”. Не зачита правото на лични чувства и е готов даже да се откаже от сина си в името на собствените си възгледи. Хемон се обявява против Креон – бащата като влюбен младеж и втори път против Креон – държавника, защото са нарушени демократичните права на гражданите на Тива. “Ала не смятай, че единствено това, което мислиш ти, е правилно. Защото, който смята, че единствен той е с мисъл, със сърце, с език – и никой друг, излиза кух, разгледан по – внимателно.” Конфликтът между Креон и Антигона продължава да се развива и в четвърти епизод от произведението, в който е разкрит пътят на девойката към смъртта. Младото осемнадесет годишно момиче се замисля над своята саможертва, за погубената си младост и неосъществен живот, но пак на първо място поставя дълга към мъртвите. Креон научава от гадателя Тирезий, че е нарушено равновесието на живота. Не искайки да го проумее царят се нахвърля срещу стареца: “Но чуй, Тирезий, старче, и най – хитрите попадат срамно, щом говорят хубаво позорни думи от користолюбие!” Иронията в трагедията е изразена чрез Креон, който винаги говори за собствени принципи и обществени интереси, но който отстъпва пред заплахата от лични нещастия. Софокъл завършва своята трагедия, показвайки края на сблъсъка между двамата герои. Край прекалено трагичен и жесток, дори и за най – големия виновник. В края на произведението Антигона слага край на живота си, но й остава утешението, че е погребан нейният брат. Безумно влюбен в своята любима Хемон предпочита да умре, отколкото да живее без нея. Разбирайки за ужасната новина Евридика се самоубива. Великият трагик разкрива съдбата на тези трима души, заключени в един триъгълник, от който изход няма. Триъгълник, който постепенно се “свива” и погубва три невинни живота. Креон остава сам да изкупи вината си като излива скръбта си в горчиви вопли и самообвинения: “О – о! Безмилостен адски пристан, защо, защо ме погубваш? Ти, който носиш тая вест за страшни беди – какво казваш ти? Ти мъртъв човек отново уби! Какво, сине мой? Какво ми вестиш? Горко ми, горко! До мъртвия син е паднала в кръв и мойта жена!” В своята трагедия Софокъл обрисува конфликтът между два силни характера. Сблъсъкът между Креон и Антигона се основава на два взаимно изключващи се принципа – държавността и семейството. Държавност, която погубва семейството и семейство, без което никой не може.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × three =