ЙОРДАН ЙОВКОВ – „СЕРАФИМ”

Сред художествените текстове, в които Йовков търси измеренията на човечността, е разказа „ Серафим”. В него е разгърнат мотивът за добротворчеството, за милосърдието, което извисява човека. Чрез образа на героя Серафим е внушена идеята за голямата душа на малкия човек, за духовното богатство на крайния бедняк, дошъл сред нас грешниците, за да ни научи на доброта. Героят на Йовков с име на ангел от висш чин. Нестандартен и различен от другите хора, които го заобикалят. Успява да привлече вниманието върху себе си. Авторът представя героя си през очите на другиго, като ни показва гледните точки на останалите. Чрез думите и делата им разбираме с какви хора ни сблъсква писателя и показва същността им . Серафим идва в селото ненадейно, както и не е ясно явяването на ангелите. Не създава никаква еуфория покрай себе си, защото никой не очаква неговото пристигане. Посреща го Еньо, който държи селското кафене, седнал на една външна маса и чака хората да се приберат от горещия, тежък ден. Йовков ни сблъсква с първите му впечатления за човека, който се задава към него „нито гражданин, нито селянин”. В неговите очи Серафим изглежда като „таласъм”, „плашило” и „ изпаднал германец”, Докато не разбира кой стои пред очите му. Отношението на Еньо към този непознат се променя и той го приема с топли чувства. В развитието на творбата действията на Серафим започват да оправдават страшният му вид. За разлика от другите хора той знае какви възможности има и се стреми да се придържа към тях като работи не толкова тежки и задължаващи работи за да може да преживява. Въпреки, че странно откъснат от света със своето непостоянство той е здраво сдържан с хората, дори с които не познава. Еньо и Серафим са две противоположни личности като ценности. Богатият Еньо се държи като безчовечно и безчувствено чудовище готово да обърне гръб на всеки дошъл да иска помощ от него и всичко това само и само да не загуби ценните си пари. От друга страна , Серафим е малък, незабележим човек, който живее спокойно и просто. Той е готов да помогне на всеки дори това да му струва всичките пари. Ще подаде ръка на всеки дори непознат в името на доброто, защото сърцето му е чисто и пълно с доброта. Разговорът между двамата протича спокойно, докато една млада жена пристига в кафенето за да търси помощ. Дори отчаяният й вид не трогва Еньо. Мисълта да даде пари го ужасява и я отпраща още по – нещастна. Серафим не се намесва в разговора, но успява да разбере мъката на жената. Разбира, че се нуждае от пари за да може да заведе болния си съпруг в болница. Кога и как й е помогнал Серафим не се споменава в текста, но то е защото добротворчеството не трябва да се афишира, то трябва да е естествено човешко поведение. Той не чака нито отплата, нито благодарност. На следващия ден след случката Еньо е разбрал за жеста на Серафим и не може да осъзнае, как един дрипав, одърпан човек като него е помогнал на непозната, а още повече, че става въпрос за пари. В разговора помежду им става ясно, че героят с ангелско име и друг път е помагал на изпадналите в беда. Той не прави сметка, не се страхува, че ще бъде измамен. Такава постъпка не подлежи на анализи. Старото му палто носи толкова много кръпки, които всяка една от тях показва колко е помагал на хората. Палтото е символ на добротата му и отрежда мястото му в рая : „ То там на онзи свят, туй палто може да ми помогне”. Не се страхува от смъртта, защото дори там вижда доброто и прекрасното. Това е като път минаващ от „музея” до рая. Героят на Йовков ще скита по света със старото си палто и богатата си човешка душа, за да бъде нашия морален коректив и да ни напомня, че някъде сред нас неизмерно витае мярата за духовното богатство и съхранената човечност.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 + nine =