Йордан Йовков – „Песента на колелетата”

Разказът “Песента на колелетата” от Йордан Йовков е включен в сборника, които първоначално се е наричал “Последна радост”, а по-късно е преименуван на “Песента на колелетата”. Жанрово този текст може да бъде определен като реалистичен разказ, защото включва лица и топоси съществували в историята ни (с. Али Анифе). Началото на творбата звучи като легенда, защото започва със разказа за легендарния и прочут майстор Сали Яшар. Йовков е разделил текста на три композиционни цялости. В първата част той представя битието, ежедневието на протагониста, мислите, които го терзаят. Във втората част е кулминацията на текста, в която главният герои се среща със смъртта, която се оказва и нова среща с живота. В последната част Йовковият герои разбира каква е целта на живота му и с какво ще бъде запомнен във бъдеще. Основите мотиви в текста са мястото на човека в заобикалящият го свят, неговото жизнено предназначение, човекът като творец и създател. Йовков разгръща повествованието на текста в два пласта – събитийният и дълбоко психологическият. Авторът представя героя и света около него, описва неговото ежедневие и екзистенциални проблеми, но от друга стана той разкрива неговите мисли и вътрешни монолози, които са подчертано психологични. Главния герои в текста е Сали Яшар, но има и много второстепенни герои, чрез които Йовков доизгражда образа на главния герой. Йовков много отблизо изобразява своите герои и всичко което се случва с тях. Чрез своите герои той сякаш се изповядва, дава отговор на въпроси, на които той самия търси отговори. Именно заради това неговите белетристични текстове звучат някак субективно. Поради факта, че Йовков е отличен разказвач, стремящ се към пълна обективност, автора напълно изчезва зад своите герои. В разказа “Песента на колелетата” образът на Сали Яшар не е изграден изцяло чрез прекия анализ, репликите и постъпките му. Той “живее” в ритъма на разказа, в пейзажната характеристика, която наблюдаваме, като че ли през неговия поглед. Йовков първоначално показва героя си, с това, с което той присъства в представите на хората – той разкрива, каква е неговата дарба. “Като всеки ковач, той беше здрав и силен човек, но инак беше благ, тих, вдълбочен в себе си.” Наред с портретната характеристика Йовков ни представя и черти от душевна характеристика – голямата му съсредоточеност и вътрешно вглъбяване. Душевната съсредоточеност на Сали Яшар може най-лесно да бъде разгадана чрез неговите навици. Неговия живот е въртене в кръг, но повтарящите се действия от ежедневието не са механични. Всеки ден той усеща света около себе си по различен начин и всеки ден търси неговия нов смисъл. Това е внушено от автора чрез промените на пейзажа, сред който Сали Яшар се отдава на вечерен размисъл и съзерцание. Пейзажа в този разказ е наситен с живот. Одухотвореността, с която Йовков ни представя природата не е метафора на преживяванията на героя, всяко движение в природата, в света около главния герои променя мислите му, дава им нова насока, обогатява ги, защото Сали Яшар е отворен към света. Ранният час, в които Сали Яшар приключва с работа си кара хората да смятат: “че някаква болка трябва да гложди сърцето му”, но Йовков опровергава това твърдение с думите “но всъщност никой не усещаше така сладостта на почивката както Сали Яшар”. Но в крайна сметка хората са били прави. В отрицание на спокойствието на Сали Яшар се появява неговaта мъдра и уравновесена размисъл. Това, което тревожи главния герои е далеч от делничните хорски тревоги. Сали Яшар се разболява точно в тези спокойни вечерни часове. Тази болест го среща със смъртта, а смъртта се оказва нова среща със живота. По този начин той научава нови истини свързани със него. През целия разказ Йовков ни представя героя в процес на себепознание. Разказа на Йовков е плавен и уравновесен, в него липсват всякакви външни сблъсъци, но той е насител с вътрешно движение. Под спокойната повърхност на текста Йовков е скрил неуморната работа на духа, която постоянно се извършва у Сали Яшар. Художествената система на разказа не разкрива до такава степен събитията, колкото психологичното състояние на героя, тя ни насочва към духовния свят на героя. Темата за живота и смъртта в разказа не започва и не завършва с болестта на Сали Яшар. Образът на чешмата, която героят мечтае да построи, е начало на живот с нейната изобилна и благородна вода сред сухото и жадно поле. Йовков разгръща най-ясно и пълно тази престава за доброто, което може да направи главния му герои. Друг образ, които свързваме с живота това е образа на Шакире, дъщерята на Сали Яшар. Нейната физическа характеристика е едва загатната в текста, но тя е свързана с определен тип за които човек може да гради представата си. Внушението за хубостта й идва от нейната действеност, от активното и присъствие. Домът, сакралното пространство за семейството е представено като гробище преди завръщането на дъщеря му, а след това тя “оживява”. Чрез красотата на песента на каруците Йовков вмъква в текста една музикалност, която отвежда до идеята, че главният герои е на път да достигне най-голямото прозрение в живота си. Завръщането на Шакире и това на Чауша е свързано отново с песента на каруците и близкото узнаване на целта на живота му. Осъзнал, каква е целта на живота му той възкликва: “Каруци трябва да правя аз, каруци!”. Най-хубавото, което може да даде на хората е да им даде себе си. Каруците, които създава Сали Яшар не разделят хората, а ги събират. Песента, която те издават помага на хората да се разпознават помежду си. Йовков ни връща във битовата рамка чрез песента на каруците, защото е добре да те посрещат когато се връщаш. Мечтата му за безсмъртие се реализира чрез участието му живота на хората. Всяка каруца, която той създава е различна. Когато той я създава той мисли за хората, на които ще я даде. Това представя труда му не просто като труд, а като труд с творчески характер. Патетичните моменти възникват от делничното и обикновеното, те се съдържат в него. Битието не губи своето очарование пред широките и мъдри мисли на Сали Яшар. Йовков използва описание на вечерното движение в селото, ниските къщурки, вечерния дим и прах и др. за да ни покаже връзката между единичното и скромно съществуване на човека и големите мащаби на живота. Разказът “Песента на колелетата” има програмен характер. В него са представени основните нравствени и философски проблеми, които Йовков засяга в творчеството си.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × 4 =