Йордан Йовков – „Индже”

Авторът съсредоточава вниманието си върху вътрешните, пси¬хологическите изживявания на личността. Изтъква хуманизма като водещо начало в живота. Убеден е в действената сила на красотата, която облагородява човека. Вярва в победата на доброто и подобно на Пенчо Славейков търси „човека у звяра”, разкрива духовното преобразяване на злодея. В образа на Индже от едноименния разказ, включен в сборника „Старопланински легенди” (1927 г.), Йовков показва пътя на нрав¬ствената промяна — страшният кърджалия, на чиято съвест тежат множество безчинства, се преобразява в народен закрилник. Грехът на героя е последица от неправилен житейски избор, от липсата на мярка за добро и зло. Сторените злодеяния не могат да бъдат зали¬чени независимо от последвалото разкаяние и промяната на житей¬ското поведение. Върху Индже се стоварва в крайна сметка ударът на неизбежното възмездие. За Йовков обаче е важна духовната мета¬морфоза на индивида, а като катализатор на тази промяна се явява и любовта. Ето защо в разказа „Индже” се преплитат ведно мотивите за любовта, греха и възмездието. Експозиция В началото на творбата Йовков изобразява водача на кърджа¬лиите в момент на размисъл, а след това ретроспективно представя неговото минало – преди шестнайсет години. Подобно на Шибил и Индже е физически красив и има уважението на своята дружина. Той е истински водач. Със силата и обаянието си подчинява на решения¬та си останалите мъже. Всява страх у всички. Писателят акцентира върху жестокостта на героя. Задоволил стремежа на кърджалиите да плячкосват: „Индже остави плячката на другите – нему не му тряб¬ваше плячка”, водачът се отдава на пируване. Сякаш той е горд и щастлив от стореното. Неестествена, зверска е тази радост, изписа¬на на лицето му. Самодоволството на героя е всъщност последица от липсата на морални ориентири, от потъпкването на човешката нравственост. В контраст на веселото настроение на Индже се ри¬сува чрез метафори трагичната обстановка в селището: „А наоколо се люлеят пожарите, пищят жени и деца, кръв багри високите дува¬ри и тежките порти. Индже става по-весел.” В сърцето на главата¬ря бушуват разрушителни, демонични страсти. Дори дрехите му -„кървави и скъсани” – са живо доказателство за извършените от ге¬роя престъпления. Желанията на водача се задоволяват напълно, а думата му е закон. Индже издевателства върху хората: „Пребледне¬ли булки му слугуват…”, и арогантен изглежда неговият смях над разтреперания майстор Гочо. Вместо благодарност, той демонстрира надменно самодоволство. Парадоксално е, че разрушенията и пожа¬рите го радват. В такъв момент, на фона на горящото село, е въведен образът на Пауна. През погледа на Индже се оценява видът на девойката. Чрез епитети се обрисува красивата й външност: „Хубава беше, тънка, ви¬сока”, „кафявите й очи”. Не толкова обаче физическата привлекател¬ност на момата впечатлява кърджалията, а смелостта, която прозира в погледа и държанието й: „а в очите й няма нито страх, нито омра¬за”. Подобно на Рада от разказа „Шибил” и Пауна покорява сърцето на страшния кърджалия посредством силата на характера си и жен¬ското си очарование. Зад красивата външност на девойката се крие жизнеустойчива, дръзка натура, готова да се изложи на риск. Първоначалната реакция на Индже при срещата с Пауна е учуд¬ване, което потвърждава необикновеността на тази девойка. Тя не е просто поредната жена за главатаря, а единствената, която го по¬корява завинаги. Метонимично се представя огромното въздействие на физическата и нравствената красота на жената: „Но усмивката на тая жена и погледът на очите й заседнаха дълбоко в душата му.” Ге¬роинята е млада, жизнена и вярна в любовта. Тя заема важно място в живота на Индже. Става негова спътница, другарка, „жена по закон и по обичай”. Прави го по-силен и самоуверен. Любовта оказва своето магическо въздействие върху героите: „И по-уверен беше Индже в себе си, когато тя беше с него, и по-силна усещаше ръката си”, но трябва време, за да се промени нравствено злодеят, който все още не различава доброто и греха. Смята се за всесилен господар на чо¬вешкия живот: „И помисли, че силата му е безмерна, а волята му – закон за всички.” Йовков акцентира върху жестокостта и алчността на кърджалията, който е „зъл, сприхав”. Не изпитва милост, у него няма чувство за приятелски дълг. Загубил е сякаш напълно човешкия си облик. Това го отчуждава от най-близките му хора: „Веднъж вдиг¬на ръка и против Сяро Барутчията.” Страшни са престъпленията на Индже. Завръзка Особено потресаваща е сцената с разсичането на малкото пе¬леначе. Черните врани със зловещия си грак са трагично предзна¬менование за новия грях на героя. Индже е пиян и обсебен от гняв. Той не разсъждава и няма никакво оправдание за постъпките си. Не¬обяснима е тази жестокост-да посечеш собственото си дете. Думите „Хайдутин дете не храни!” разкриват погрешната житейска позиция на героя, отричащ бащинството. Индже причинява ужасна мъка на Пауна, която привидно запазва хладнокръвие. Сравнението „мълча¬лива и няма като сянка” и сълзите в очите на жената изразяват силата на нейното майчино страдание. Дълбоко наранена от постъпката на Индже, героинята го изоставя. Без нейната любов и подкрепа душата на кърджалията още повече попада в плен на гибелни, разрушител¬ни страсти. Хиперболата „Не се умори ръката на Индже да убива” разкрива трагичните последици от действията на героя. Индже става сякаш по-зъл и отмъстителен отпреди, но споменът за Пауна и уби¬тото дете тревожи съзнанието му. Тези терзания на съвестта го карат да преосмисли живота си. Духовното преобразяване на Индже, подобно на това на Шибил. е до голяма степен под въздействието на любовта, защото тя отваря сърцето му към човешкото страдание! Допълнителен фактор за тази промяна се оказва и споменът за чудовищните престъпления, едно от които е убийството на стария поп. С натуралистични подробност!-: Йовков обрисува обстановката в селото: „Трупове из улиците, пряс¬на димеща се кръв”, „…трупове на жени, мъже и деца”, за да покаже необоснованата жестокост на кърджалиите. С детайли е въведено кратко описание на физическото състояние на свещеника: „Лицето му е кърваво, на разкопчаната му гръд зее рана.” Сравнението „Горят като въглени очите му” допълва представата за душевното състояние на ранения. В погледа и в думите на героя личи справедливият упрек към Индже. Произнесената анатема извежда идеята за неизбежното възмездие за сторените грехове. Чрез нея образът на Индже символ¬но се уподобява на този на Каин и Юда. Клетвите на умиращия оста¬ват в съзнанието на кърджалията и няма да дадат покой на съвестта му. Затова авторът представя психологическото състояние на Индже чрез метафора и сравнение: „Но и досега Индже вижда окървавено-то му лице, горят го очите му, думите му го пронизват като ножове”, и отбелязва началото на един вътрешен размисъл у героя за смисъла на живота и правилния житейски избор: „За първи път той беше на¬вел глава и беше се замислил.” Не закъснява и първото възмездие — направен е опит за покуше¬ние върху Индже. Нанесената му рана от Сяро Барутчията кара героя да се вгледа в миналото си, да преоцени постъпките си. Последвали¬те събития в разказа отключват доброто у Индже, но макар разкаял се и променил се, героят бива наказан. Смъртта го настига като спра¬ведливо възмездие, и то от ръката на собствения му син. В образа на Индже Йовков изгражда представата за силната и необикновена личност, която може да преобърне драматично съдбата си, но не може да избяга от моралната присъда. Този интерес към вравствените проблеми е характерен белег на неговото творчество.ь

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>