Йордан Йовков – “Другоселец”

Художественият свят на Йордан Йовков е изграден върху човеколюбивото схващане за изначалнич характер на доброто.Писателят дълбоко вярва,че и най-лошият човек е способен на благородна постъпка,че злото е победимо и че никой не се ражда добър или лош,а обстоятелствата го правят такъв.Тези непосредствени послания откриваме и в разказа “Другоселец” Годините на учителстване в добруджанските села събъждат у Йовков скрита творческа енергия,която го прави ревностен защитник на обидените и онеправданите,на самотните и беззащитни хора.За писателя реалист човекът е противоречиво същество.В него силите на доброто и злото са в постоянен двубой помежду си.Йовковите герои не са безгрешни,но не са и престъпници.Онеправдани и потиснати,но в същото време великодушни,скромни и изпълнени с благородство,тези изтерзани и измъчени от живота хора носят мълчаливо своята мъка и грижа.Всяка среща със страданието отеква болезнено в чувствителната душа на писателя.Това предизвиква и появата на разказ като “Другоселец”.В него драмата на героя е разкрита през очите на селските хора.С озлобление и неразбиране те посрещат непознатия,дръзнал да пусне кончето си в чуждата нива.Но съвсем неочаквано в поведението на селяните следва рязък обрат.Завладява ги чувство на състрадание към “чуждия”-напълно противоположно на проявената от тях до момента жестокост.Доброто взима връх.В края на разказа обаче бедният селянин отново остава сам със своето страдание.Така,разкривайки противоречивата същност на героите си,Йордан Йовков ни кара да се замислим върху една от човешките теми – темата за състраданието и милосърдието. Действието в Йовковата творба се развива в кръчма ,където мъжете от селото се събират по традиция на всеки празник.Авторът отбелязва датата на сюжетното действие-21 май,когато се чества църковният празник св.св. Константин и Елена.Селяните празнично пременени,водят оживени разговори за нивите,в които всеки един от тях е вложил и труд,и мъка.Постепенно възниква спор,който прераства в бурна препирня,как да се опазят нивите и как да се предотврати възможността един да напакости на друг.Тази кавга бързо затихва,защото колкото и странно да звучи,все още посетителите в кръчмата за трезви.Изключение прави единствено Торашко каменарят.Докато трае спорът,той мълчи и слуша внимателно.Парадоксално е,но в пиянството му има ред.Не е дошъл още моментът,в който ще проговори.И това го противопоставя на останалите мъже от селото.Но разговорите в кръчмата изразяват и определен вид противопоставяне между всички присъстващи.В преразказания от кмета диалог между жена му и жената на Драган се разкрива отношението на селяните към властта и противоречивите им позиции по този въпрос: “Нека виси по кръчмите,и не си гледа работата,че касация не,ами съвсем ще закъсате.” Разговорът за настоящия празник и за амулета от кръста на Христос също е израз на противоречивите схващания на селяните:”Помага за всичко.”-“Помага-вятър.”След тези реплики следва и помирението :”Е,и ти,Миале.Откога стана такъв протестанин!-Дядо Иван се засмя и запуши с дългото си пръстено цигаре”…

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × two =