“История славянобългарска”

„История славянобългарска” неслучайно се смята за началото на българската възрожденска литература. Малка по обем,но уникална по своето значение, творбата на Паисий Хилендарски въплащава идеята за националното пробъждане. За да реализира своя творчески замисъл, хилендарският монахсъбира дълго и старателно материалите за българската история. Още в началото на своето историческо съчинение Паисий Хилендарски подчертава значението на своята цел, на която е подчинил всичките си усилия. Той е убеден, че само светлината на знанието може да разпръсне мрака на невежеството, в което умишлено е държан векове наред българският народ. Монаха вярва, че когато узнае славното си историческо минало,този народ ще възвърне гордостта си. Надеждите му за пробуждане са отправени към онези,които още пазят свято българското си съзнание и искат да знаят историята на своя род. За жалост, не малко са и онези, които „се срамуват да се нарекат българи”, ругаятотечеството си и се и се отказват от езика си. Към тях авторът на „История славянобългарска”отправя гневни упреци, с които се стреми да разчупи леда и в най-безчувственото сърце. Увлечението по всичко гръцко дълбоко огорчава автора, но той искрено вярва в здравия разум на своите съотечественици. Това трябва да насочи българите към извода, че съдбата не е необратима и нищо не е вечно, че когато народът силно пожелае да промени съдбата си, може да заживее достойно. Макар че никаде открито не се споменава идеята за освобождение, тя може да се открие в логиката на всичко, което авторът разказва. Народът може сам да промени съдбата си, ако знае историческите факти и истини.Именно това ще му вдъхне вяра и ще му посочи правилния път. Не случайно Паисиий споменава, че „историята дава разум”. Авторът на „История славянобългарска” познава библейските митове, в които началото на човешката история е свързано с рода и земята. Затова той умело съгражда мита за българската земя, „ толкова хубава и изобилна”. Ценноститев този мит са преди всичко духовни и нравствени – българите са „безстрашни и силни във война, люти като лъвове”, „Българите са страшни за целия свят, малък народ, но непобедим.” Паисий не пропуска да отдаде заслуженото на нито един от българските владетели, като показва колко силни и мъсри царе е имала България. Най-важното според него са делата, затова отбелязва, преди да започне разказа си за българските владетели: „Виж техните дела и познай истината.” Възрожденският будител насочва вниманието на читателите си към още един важен момент от историята, отделяйки му цяла глава в книгата си. Това са създателите на българската писменност, славянските учители Кирил и Методий. Това доказва, че българите са хора с духовни интереси, което ги издига високо като народ. Според Паисий писмеността и езикът са най-ценното богатство, което се е съхранило през вековете. Именно езикът и православната вяра са най-силното оръжие за самосъхранение на българската народност. Родолюбецът съзнава ясно значението на духовните средища – манастири, църкви и училища, затова с болка разказва за антибългарската политика на цариградските патриарси. Като анализира фактите, Паисий Хилендарски ясно посочва причините за гърчеене сред българския народ: „За това българите са останали прости и неучени на изкусно писание, а много от тях са се обърнали към гръцката култура и учение и слабо се грижат за своето учение и език.” Делото на Хилендарски, който преодолява множество изпитания и трудности в името на една висока и свята кауза – възкресяването и спасяването на българската духовност. В послесловието на книгата си тойотбелязва мотивите да се заеме с нелеката задача: „Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма на едно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе.” За да създаде тази уникална и изключителна важна книга, Паисий търси упорито и дълго сведения от различни източници. Ние българите, дължим искрена почит и оважение към този, който скромно представя себе си: „Аз, Паисий, йеромонах и проигумен хилендарски”; който ни учи да обичаме своя народ и отечество, както и да познаваме историята си, за да не сме „укорявани и подигравани” от други народи, да живеем достойно, със заслужено самочувствие.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

five × five =