“ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА” – АНАЛИЗ, СЪДЪРЖАНИЕ, СТРУКТУРА, ПРЕПИСИ, ИЗВОРИ

Историята е написана през 1762г., след едногодишни събирания и търсения на извори от страна на автора – добре познатият ни Паисий. Тя се състои от две предисловия, седем глави и едно послесловие. І. ПЪРВО ПРЕДИСЛОВИЕ Първото предисловие Паисий нарича “Полза от истории”и заимства от Мавро Орбини, когото монахът нарича Маврун. В нея накратко е изложена ползата от знанието на историята – антична и средновековна, като са дадени конкретни примери. Паисий пише, че всички древни и велики империи са изчезнали, надявайки се, че това ще стане и с Османската Империя и усведомява, че простите народи, като евреите са се съхранили, защото са пазели своя език, вяра и култура. Паисий вижда в това спасението на народа си. ІІ. ВТОРО ПРЕДИСЛОВИЕ Второто предисловие е озаглавено “Предисловие к хотещим читати”, което на съвременен български език се превеждачкато “Предговор за тези, които искат да четат”. То представлява пламенен призив за отстраняването на гъркоманията, насадила се в чорбаджии, калугери и попове. Предполага, че българите се гърчеят, защото гърците са по-развит от тях народ. Споменава, че има и по-развити народи от гръцкия, като френски, немски и австрийски, но не е видял нито един грък, който иска да стане германец, французин или австриец. Освен това, тук, Паисий излага и мотивите си да напише творбата. ІІІ. ИЗЛОЖЕНИЕ Изложението е представено чрез заглавие “Истори ческо събрание на Българския народ” и представлява седем глави, посветени на историята на българската църква през Средновековието. Започва като повеч ето средновековни хроники – с описание на библейския потоп, за да внуши идеята за древен произход на народа ни. ІV. ПЪРВИТЕ ПЕТ ГЛАВИ В първите пет глави, Паисий изложил накратко политическата история на Българската и СръБската Средновековна държава. Накрая излага хронологичен списък на тринадесет Български царе и по две думи за останалите, на Блягайки в/у цар Асен І, с мотива, че както той е възстановил България от византийско, така и ние тряБва да я оттървем от турско роБство. V. Следващаите глави са посветени на Кирил и Методий и приносът и1м в духовния и културен европески свят. VІ. ИЗВОРИ 1. ДОМАШНИ ИЗВОРИ Изворите, които Паисий използва са домашни и чужди. Домашните са тези, които събира от Атонския, Хилендарския, Зографския и Рилския манастир. Сред тях той използва нелегално някои сведения. Така например, той Използва грамотите на Иван Шишман и Иван Александър, който са ментета.VІІ. Чужди извори Най-многобройни сред Паисиевите извори са чуждите. Първото е руските преводи на Цезар Бароний – “Деяния церковная и гражданская”, демек “Църковна и гражданска история“. Ползва и съчинението на дубровнишкия абат Мавро Орбини – “Царството на славяните” /Il Regno digli Slavi/, за да намери информация за сръбските крале. Тези извори били преведени съкратено на полски език от йезуита Пьотр Скарга и използвани от Паисий. Мавро Орбини е основател на панславизма и илиризма – според него славяните са илири, автохтонно население на Балканите. Паисий също споделя тази идеология, упреквайки го за неговото твърдение, че българи, сърби и другите балканци са един и същ народ. VІІІ. НОВИТЕ ИСТОРИИ След написването на “Историята”, мнозина родолюбци се захващат да я преписват и разпространяват. Първи от тях е поп Стойко Владиславов /Софроний Врачански”/. Освен преписите обаче се появяват и преразкази на творбата. До края на века има над 30 преработки. ІХ. ПОЛЗА Паисий пръв на чертава насоките на националната идеология – създаване на новобългарска просвета и култура; борба за независи1ма църква; възстановяване на българската държава.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>