Изпитание и изкушение-размисли въррху образа на Гергана от поемата „Изворът на Белоногата”

П. Р. Славейков е най- представителната и най- разностранната фигура сред българските поети и книжовници за времето преди Освобождението. Той е един от първите писатели с висок професионализъм и ревностен радетел на българщината. Блестящото и дълбоко поетическо творение на Славейков е поемата-балада ”Изворът на белоногата”. Произведението се появява за пръв път през 1873 година в списание”Читалище”. Тя е измежду най-хубавите поеми в българската възрожденска литература. Тя е близка до духа на народната песен и същевременно изразява най-пълно настроението и позицията на автора към българското. Изразява по категоричен начин и общата мисловна нагласа на българина, не само през епохата на Възраждането, а и в наши дни. Славейковата творба “Изворът на Белоногата” е ясен пример за родолюбието на този велик български възрожденец, писана в един от най-трудните моменти от неговия живот.Поемата е сътворена малко след като Славейков излиза от арестта заподозирайки го в политическа изменническа интрига. Сюжетът на поемата се позовава на мотива на неразделната до смърт любов между двама млади.В произведението се вплита народното поверие за вграждане на човек или сянката му в сграда, за да бъде здрав строежът.Мотивът за любовта и верността стои в началото и в края на Славейковото произведение.Авторът отразява с най-нежни и прочувствени думи хармонията на любовта между Гергана и Никола.Той заклеймява любовта на младите, истинна и верна до гроб, като характерна и неотменима българска черта.От всеки ред проличава качествата на двама млади, които са преобраз на българския характер и дух, изпълени с добродетели като вярност към либето, към род, вяра и родина,семейна обич и хармония,мъдрост,смелост, саможертва,свободолюбие, борбеност, силна непримиримост към робската тирания,голямата ненавист към съблазните към охолството и покварата нa турските поробители.Това са най-ярко отразените български добродетели,които са в основата на българското възрожденско мислене. Акцентирайки върху качествата и силния дух на българина, Славейков чрез оригинален и новаторски приом, успява да впечатли с творбата си своите родни и чуждестранни съвременници и същевременно да пробуди нови и свежи сили на изтощения от зверствата на поробителя народ. Уникалното по рода си произведение е съставено от две части, различни по сюжет, но обединени помежду си посредством няколко композиционни плана. Първата част на „Извора на Белоногата”е фолклорно-митологична (завистта на черната веда и вграждането), а втората част е диалога между най-красивата между момите в селото и везира.В първата част на творбата П.Славейков ярко акцентира върху фолклорната българска автентичност като се придържа към народопесенната традиция и поставя в центъра на изображението образа на Гергана. Недвусмислено на преден план изпъква в първата част на поемата, горещата и свята любов на двамата млади, които са си „лика прилика,”сравнени от автора със „два стръка иглика” и „един за друг родени”. Той сравнява двамата си герои с останалите в поемата изцяло в духа на народнопесенната традиция.Гергана е „пиле шарено”, „кротко агънце,” „кат бисер между мъниста”, а Никола е „вакло агънце пред стадо.” Тези сравнения показват физическата красота и нравствената чистота на героите.Пилето и агнето са символ не само на възвишеността в нравствената чистота и духовна красота, но те са и жертвени животни, което загатва за трагичния край на главните герои. Любовта между Гергана и Никола e отразена на фона на тлаки, седенки, кладенци и под непрекъснатото зло присъствие на митологични същества. С щастието и любовта си двамата млади предизвикват гнева и отмъщението на злите сили, защото нощта принадлежи не на Любовта и Доброто, а на Омразата и Злото. С оставането на двамата влюбени под открито небе през нощните дерби и вричайки се във вечна вярност, отразявайки Доброто, нарушават установените правила на Злото.Митологичното присъствие на змейовете красноречиво говори за силата и властта на Злото. А самодивите, ведите и вилите са тъмни сили, които могат както да помогнат, така и да навредят.Имат магическата способност, както да излекуват, така и да разболеят до смърт човека.Това, че е смутен покоя на тъмните сили от Никола и Гергана, ги прави техни врагове, а това, че сърцата на младите са чисти и неопетнени, ги прави идеална мишена за жертвоприношение. По-късно стават жертва именно на самоотвержената си любов, която е чужда за покварените простосмъртни .Остава неразбрана обичта от митологичните същества, които злобно и зловещо отмъщават и убиват двамата млади: „Черна им честта горките, Черна ги веда подслуша, подслуша та им завиде- на зло ги око мернала, сторила да ги погуби” Втората част на поемата-разговорът между Гергана и везира, излиза от постановените фолклорни рамки и придобива съвсем реалистичен пейзаж, отразяващ актуални общочовешки проблеми.Тук Славейков противопоставя контрастът в манталитета, духовността, нравите, обичаите и ценностите на две противоположни нации-българската и турската, на два коренно различаващи се свята-християнкият и мюсулманският.В тази част от поемата авторът умело пресъздава драматичното стълкновение между героите, верни и двамата на своята вяра, бит и култура, представители на двата противоположни свята. В тази втора част освен противопоставянето на две култури в лицето на Гергана и везира, се набляга и на факта, че въпреки изкушенията и изпитанията на турчина, българката до последно устоява и защитава своите идеали, принципи, род и родина. Гергана стои пред везира с достолепие и народна гордост, със статут пред втория човек след турския султан, не като негова робиня, а като свободна жена с качества, блестящ ум и човешки достойнства. Още в самото начало на диалога става ясно равенството меду нея и везира, лъхащо от осанката на Гергана. символ на физическата и духовна прелест на българската жена, увенчана от авторa със светостта и вечността на българското.Най-красивата селска мома успява да плени с достолепието смелостта и ума си турския тиран.Поробителят ласкаво се опитва да примами хубавицата и завоалирано я кани в бляскавия си харем, символ на физическата и духовна поквара на човешката низост, охолство и безметежно страстолюбие.Младата и силната духом българка с воля и ум се противопоставя на везирските съблазни като пламенно се аргументира, че всяко цвете в бащината градина е по-привлекателно и от най-пищните султански цветни градини.Цветята в селските градини символизират естественото в живота,обичта и привързаността към родното, към волността и свободата.А цветните градини в турските сараи са преобраз на изкуствено поддържан живот, на робството от поробителя наречен охолство пресищане с вкусни ястия, страстното угаждане на султанските капризи и ниски страсти. В дръзките си изказвания Гергана противопоставя родното от чуждото: „Тез живи цветя няма ги, във вашете, аго градини, Там всичко расте насила, и дето расте там вене….” Много красноречиво хубавицата заявява пред агата, че нищо не е по-авжно и ценно от българското, защото е вечно живо, пропито от свобода и независимост. Ревностно брани родното, свободата и любовта си, които са немислими вън от дома и.Смело заявява, че не желае нищо чуждо и не иска да загуби нищо родно. Изтъква, че своето е по-добро, по-светло и по-ясно от всичко чуждо. Изненадан от твърдата позиция на красивата мома, везирът се обръща към нея с раздразнение-„Хубава млада българко….защо си толкоз глупава!”; ”Младо, безумно момиче!”и накрая завършва с гняв „Защо си толкова проста, безумна!” На гнева на своя поробител тя категорично заявява-„…но своя воля ти нямаш, мойта е воля над тебе….”; „На живот си ми господар но на волята не ми си!” До тук всичко е в полза на момата.Везирът е смаян от непоколебимостта и храбростта на Гергана.Той пощадява живота и щедро я награждава.Но малко по-нататък жестокостта на съдбата и злите сили не пощадяват крехкия живот и голямата любов на Гергана.Те отнасят в гроба нея, а нейното либе го обричат на вечно отшелничество. Чрез Никола в поемата е вплетен и образа на родината. Любовта и към Никола предопределя нейния жертвен избор. Между „своето „ и „чуждото”, Гергана остава вярна на „своето”. Тя знае какво е избрала. От поробителя не може да очаква прошка. Затова и в поемата Гергана умира- вградена е в чешмата и залинява. „Изворът на белоногата” е символ на жертвоготовността в името на българското. Жертвоготовност на една крехка физически, но силна духом българска девойка. Гергана е събирателен образ на всички онези българи, дали живота си за свободата на родината ни по един или друг начин, но съхранили българското за поколения напред. Тя е вечен символ на един измъчен народ, който успява да оцелее въпреки изпитанията и изкушенията на турския тиран и да остане с качествата си на народ, притежаващ свой език, бит и култур,а въпреки нечовешките мъки и незаслужени страдания. Славейков в единствената по рода си поема, майсторски съчетава митологическото, историческото и индивидуалното и ги претворява в художествена творба, която показва вечните ценности на българското- чистата и свята любов към либето и бащтиния дом, верността към род, вяра и родина, смелостта и най-вече свободата.Цялата палитра от качествата на българския дух и несломим характер, отразява хармонията на българщината и голямото отвръщение на тогавашните българи към всичко чуждо.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

18 + seventeen =