ИДЕЯТА ЗА ОБЕЗЛИЧАВАНЕ НА ЛИЧНОСТТА В РАЗКАЗА “ДАМАТА С РЕНГИНОВИТЕ ОЧИ”

Светослав Минков е един съвременен писател с оригинален стил. Неговата творба “Дамата с рентгеновите очи “ се характеризира с необикновен и причудлив сюжет, който по твърде оригинален и неповторим начин, започвайки с пародия, минава в карикатура, после в гротеска и накрая с хипербола осмива едно общество, наречено хайлайф. Отначало писателят ни поднася някаква тайнствена, загадъчна история, която в края се оказва твърде смешна и алогична. Пред нас се открива с цялата си голота един свят на обезличаване и потисничество, на алчност и лицемерие, на фалшива парадност и суета, на еснафски добродетели и предразсъдъци. В началото на разказа главната героиня притежава физически дефект – кривогледство, поради което е не само нещастна, но и отхвърлена и пренебрегната от своята среда и “… обществото на ония, които играеха тенис и говореха за новите марки автомобилни коли.” След преобразяването й в “Козметикум Амулет – салон за дамска хирургия”, същата тази дама става най-популярната личност в нейното общество. Това се дължи не на духовните й качества, не на умствените й възможности, а само на външния блясък, физическа красота и богатство. Авторът представя по един твърде сатиричен и фантастичен начин духовната пустота на едно общество. Чрез образа на Мими Тромпееева и нейното обкръжение той ни разкрива упадъка му, като не си дава сметка за своята духовна катастрофа. Героите не притежават мозък, нямат душа, нито интелект или съвест. Но това няма значене за техния свят. Самата героиня не се различава от средата си, нито пък се стреми към задълбоченост или духовност. В своя дневник тя разкрива окарикатурените й представи за обществото, в което живее. Израз на нейния стремеж е да се слее с всички останали, да се обезличи, да се стандартизира. Желанието й за брак е подчинено на материалните интереси, не на духовната близост и любовта. Не случайно нейният избраник е чужденец с романтичното име Жан и е богат наследник. Той няма никакъв мозък в главата си, но това не притеснява героинята, защото подобно нещо не е от значение за нея: “Между петнайсетината кавалери нямаше нито един с мозък. Главите на всички бяха празни, но затова пък чудно красиви.” С физическото си преобразяване тя постига своя идеал и пълно щастие – намира си съпруг / основна цел в живота й / и се радва на вниманието на околните. Като всички дами от висшето общество, тя вече чете само илюстровани списания, в които иронично подчертава авторът, се крият новини, лишени от всякаква значимост. Героинята, както и други представители на нейната прослойка, е лишена от задълбоченост и истински интерес към проблемите на обществото и света. В разказа няма дори и намек за истинска, съзидателна дейност, значими цели или мечти. Не случайно неколкократно е подчертано, как рентгеновите очи на героинята откриват, че околните са без мозък. По-печалното е, че за нея това не е порок, а приемлива реалност. В свят, в който липсата на духовни ценности и интелект е без значение не могат да се оформят пълноценни личности. Измамните идеали на героите ги правят част от един измамен, непостоянен и измислен свят, в който глупостта, лекомислието, лицемерието и завистта определят нравствената им същност. Парите и вещите запълват техния живот и заместват истинските стойностни неща – човешките взаимоотношения, разбирателството, любовта и приятелството. Разказът “Дамата с рентгеновите очи” със своята фантастика и с абсурда си предупреждава за безцеремонното настъпление на материалното и унищожаване на духовното у човека. Тази история ни кара да се замислим за мястото на научните достижения в живота ни, за обезличаването на човешката природа. А може би и това, колко стойностни са целите в живота ни.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen + eleven =