Идейни конфликти в таргедията “Антигона”

Епохата,в която живее Софокъл- време на възход и сътресения, на духовни и идейни търсения.Трагедията “Антигона” е изпълнена със значими идейни конфликти на много нива – на обществено и индивидуално, на гражданско и морално. Основно идейни конфликти в трагедията са сблъсъкът между правото на държавата и правото на човека,между писаните неписаните закони,между смелостта и малодушието,между дълга към обществото и дълга към семейството.Софокъл създава величесвени,но човешки правдиви герои, които се сблъскват помежду си,като защитават и отстояват докрай коренно противоположни възгледи и позиции.Този трагичен сблъсък води до трагичи последици за всеки от тях. Централен конфликт, върху които се гради цялата трагедия, е между Антигона и Креон. Дъщерята на Едип притежава непреклонна воля.Веднъж взела решение,тя го следва неотстъпно,дори това да и струва живота: “него аз/ще погреба и ще загина радостна”. Антигона има силен характер и дързост да наруши забраната на управник, от който се тсрахуват всички.Но тя е убеда в правилността на това което извършва.Водена е от естесвената обич към брат си. Креон е управник, който държи волята му да се изпълнява и смята,че тъкмо от отва зависи редът и стабилността в обществото.Той е едновременно принципен и амбициозен владетел.Но високото му самочувствие,себелюбиеот му и мисълта,че е непогрешим го превръщат в тиранини го тласкат към извършване на хюбрис,прекрачване на всички граници и незачитане на законите: “Понеже нея залових единствена….Пък да вика Зевса тя да отмъсти!” Креон и Антигона се сблъскват по отношение на това,правилна или не е заповедта ,у тялотона мъртвия и брат Полиникда бъде лишено от погребален обред.Той е вдигнал оръжие срещу собствената си родина и е загинал в двубой с брат си Етеокъл, който е защитавал Тива.Етеокъл ще бъде погребан с почести, а тялото на брта и Полиник ще бъде поругано.За Креон единият е герой,а другия-предател.Такава е неговата мотивация за издаване на подобно решение.Но според Антигона и двамата са и братя, и двамата заслужават погребален обред.Тя не ги дели на ппредател и герой. И заповедта на Креон и решението на Антигона да не я спази изглеждат правилнби: “Не смятах з атака могъщи твоите……на смъртен,да получа наказание от боговете…” В диалога Креон и Антигона във втори епоизод образите им придобиват плътност.Изразител на налагащото се мнение за героинятастават хорът: “ Личи си, ствърд характер е девойката, от твърд баща.Не трепва пред нещастие.” Но поведението й наранява себелюбието на Креон- той възприема героичното й държане като подигравка с царското му достойнство: “ След първата й иде втората- тя с нея се гордее, подиграва се!” Постепенно се наслагват повече щтрихи, рисуващи управника като деспот и тиранин. Антигона директно изразява това: “ Тук всички биха рекли: “ Одобряваме !” – ако стархът не бе сковал езика им. Да, с много нешо е щтастлив тиранинът, каквото иска върши и говори той.” Серията кратки едностишни реплики, които си разменят двамата герои, имат характер на сентенции: КРЕОН Добрият няма равен жребии с лошия! АНТИГОНА Дали пък долу правят тая разлика? Думите и на двамата са свидетелство за бърь и остър ум, което ги прави равностойни герои- независимо, че Креон е цар, а Антигона- подсъдима нарушителка на забраната му.Мейното безстрашие премахва разликата в положвнието им.Това, че тя е жена, проявяваща героична храброст, е един от идейните акценти в трагедията, извисяващи необикновеният обра на Антигона.Още в думите на Креон, когато научава, че някой е престъпил нареждането му ( “ Кой е този дързък мъж? “ ) са импулсивна характеристика на смелата героиня. Но дълбоко в себе си тя си остава жена родена за любов ( “ Не за вражда- за обич съм създадена! “ ) . На пръв погелед между двете реплики изречени от двамата антагонисти, има противоречие. Но това не е така- те се допълват, доизграждайки обраа на героинята като обикновена девойка, способна на необикновена храброст. Всъщност това й качество се проявява и в другия идееен конфликт в трагедията- в сблъсъка със сестра й Исмена. Чрез двата образа Софокъл сблъсква безстрашието и малодушието, примирението и дързостта, пасивността и желанието за действие. Образът на Исмена е психологически правдив. Тя обича сестра си и се страхува за нея. От нейна гледана точка Антигона извършва безумие. Това, което тя си е наумила да направи, противиречи на разбиранията на Исмена как трябва да поступва една жена в тяхното общество. Но то съвсем не означава, че по-малко обича сестра си. Напротив, когато Антигона е заловена, Исмена ще бъде тази, която ще заяви, че е нейна съучастничка, и ще пожелае да сподели участта й.Сестра й ше отрече това, горда и величествена самотата си на човек, престъпил гражданските закони, но спазил човешките. Третият основе конфликт в трагедията е между Креон и сина му Хемон. В него са противопоставени заслепението и разумът. Креон е обеден в своята непогрешимост. Той твърдо вярва, че Антигона трябва да бъде наказан- нищо, че е годеница на сина му. Додоте му са, че подобно поведение ще доведе до граждански безредици ( “ Безредие- това е най-голямо зло! “ ) и че не трябва един мъж да се влияе от една жена ( “ … не бива на жена да се поддаваме “ ) . Но истина е, че е накърнено себелюбието му, защото микой не е погазил заповедта му, единствено Антигона се е осмелила да го стори. Подобни внушения са провокирани от силната реоигиозност и вяра на Софокъл, че традициите трябва да се спазват и почитат. Но трагедията му “ Антигона” е богата и на обшочовешки идеи, валидни и до днес- че човек трябва да слуша гласа на разума, да бъде смел и открит, да увайава вечните и непреходни ценности.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

16 + thirteen =