ИВАН ВАЗОВ – “БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”

Възторженото отношение на Вазов към българския език-основен белег на народността и най-великото достояние на нашия народ през вековната му история- проявява в цялостно звучене на стихотворението“Българският език”. Родолюбието на поета е дълбоко и неделимо чувство към всичко родно: към “райските долини” на “любезното отечество” – “България свещена”, “земя, пълна с добрини”, към която той отправя своя поклон;към бълг. природа “пъстра”, “богата” с “весели долини” и “планини гиганти”, с “хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове”, към борческия, свободолюбив и трудолюбив народ- “здраво поколение (с желязна воля, с вяра от чилик), упорно в труд, мъжествено в търпенье” Българският език е завещан на народа от далечни прадеди и от родната майка – “тая, дето ни роди”, затова е “свещен”. Още в този първи епитет поетът поставя родната реч на недосегаема висота – при най- възвишени неща, които дребнави човешки страсти, борби, хули, коментари не могат да опетнят. Чувството на възторг и уважение се развива възходящо в творбата. Не може да не се прекланяме пред езика, на който народът е изпял и изплакал своите “мъки, стонове вековни”, на който е създал чудни приказки, песни, легенди, пълни с “мелодия” и “творческа мисъл”. Звуците на този език са “светли”, “сладки”, той е “прекрасен”, пълен е с хубост и мощ. Както се вижда, възхищението намира дълъг низ от топли образни думи, за да излее силата си. То завладява, покорява още в първите куплети. Това чувство произтича и от дълбоката връзка на езика със съдбата на народа, и от чувствителността, която народът е въплътил в езиковото богатство, изковано от няколко милиона българи през много векове и хилядолетия. Народът е развил своята реч, създал е възможности да се изобразяват най-различни мисли, чувства, качества на лица, предмети и явления, тънки наблюдения върху живота, човешкото поведение и психика. Затова речта му е “гъвкава”, в нейните “руйни тонове” се чувства “разкош”, “размах”, огромна изразителна сила. Заедно с това в родните думи се съдържа богатство от синоними и вариантни форми, което ги прави “звънливи”, което дава неизчерпаеми поетични средства на поетите за нови, разнообразни рими и ритми. Чрез творчеството си Вазов морално смазва и достойно наказва хулниците на езика. Никога повече никой не може да твърди, че българският език няма изразното съвършенство на други езици. Най-силно и борческо, призивно е поетическото вдъхновение в края на стихотворението, където Вазов намира именно този начин да отговори на недостойните нападки, да възвеличи основното историческо дело на своя народ. Най-важният резултат от възторженото чувство към страдалния, но прекрасен роден език, изразено в стихотворението “Българският език”, и от дълбокия порив на поета да го “обрише от калта” и позора, е огромното наследство, което той оставя на “бъдещото бодро поколение”, със завета да се гордее със своя род и език.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

17 + 6 =