“Завод” от Никола Вапцаров

Стихотворението “Завод” на Никола Вапцаров влиза в състава на на цикъла стихотворения “Песен за човека” от стихосбирката “Моторни песни”. Стихотворението “Завод”, за разлика от “Пролет в завода” и “Ще строим завод”, представя тъжната страна на образа на завода – като подтиснат живот, живот в отчуждение, сивота и безперспективност, тоест тежкото работническо съществуване. Смислово това стихотворение може да бъде разделено на пет части. Първата част се заключва между началото на стихотворението и строфата : “не бих могъл спокойно с пълна гръд” Тази част е въвеждаща – въвежда образа на завода , като описва обстановката и условията за живот около завода и вътре в него. Ключова роля играе първото изречение, състоящо се само от една дума – “Завод”. Следващите изречения в първия стих също са много кратки, накъсани и натъртващи като смисъл : “Над него облаци от дим, народът прост, живота – тежък, скучен. – Живот без маска и грим – Озъбено свирепо куче.” Прави впечатление, че “живота” вместо с пълен член “ът” е членуван с кратък, което внушава на читателя безсмислието на този живот, неговата сивота и безсмисленост. Представя се заводът като звяр, чудовище, с което : “Трябва да се бориш неуморно, и трябва да си страшно упорит, за да изтръгнеш от зъбите на туй настръхнало вбесено псе парченце хляб.” Много важен е често присъстващият в поезията на Вапцаров образ на хляба, който за бедния работник е единствената цел – да осигури хляб, храна за семейството си. В конструкцията на цялото стихотворение шест стиха започват със съюза “и”. Този подход е въздействащ върху съзнанието на читателя, като създава впечатление за едно непрекъснато, безкрайно изреждане, навързване и в същото време, всяко “и” въвежда някаква нова информация, факти, логически произлизащи от предходното “и”. В това стихотворение силно са застъпени образите на небето и светлината като опоненти. Контраобрази на завода и живота “без маска и грим”. За небето се загатва още в първата строфа в стихотворението – “Завод. Над него облаци от дим.”, тоест небето не се вижда, то е скрито за очите, единственото, което се вижда в посока нагоре е сивота, облаци от дим, вижда се едно нищо, но то е потискащо нищо. Образът на желания, жадуван живот е представен само в няколко строфи – във втората част на стихотворението : “А недалече пролетният вятър люлее ниви, слънцето блести… Дърветата опират във небето, а сенките – в заводските стени.” Тук обаче образите на двата вида живот са представени конфликтно – всичко красиво и цветно е отвъд границите на завода, а до стените му тази красота и колоритност се превръщат в сиви сенки, съпътстващи работническият живот. Друг важен момент в стихотворението е представянето на езиковото общуване в завода. Говорът, речта е нещото, което би трябвало да отличава човека от животните. Цивилизованият говор и общуване изобщо е спокоен , но в завода се крещи , липсват условия за нормална комуникация : “И в този шум и трясък на машините ще трябва непременно да крещиш, да могат думите разбрано да преминат пространството, което ги дели. И аз крещях години – цяла вечност… Долавях, че и другите крещят.” Последната част на стихотворението “Завод” започва от “И ти, завод, се мъчиш” и продължава до края. Тя разкрива зараждането на недоволство и бунт : “Напразно! Ти ни учи да се борим – ще снемем ние слънцето при нас. Слънцето е въплъщение на светлината и в същото време е небесен символ , символизиращ небесния простор, мечтания живот, за който обаче вече хората ще се борят, защото : “едно сърце в тебе неуморно пулсира с хиляди сърца.” Това е зараждането на новата социална класа, пролетариатът , с който са свързани надеждите за по-добро бъдеще.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

four × four =