Женската греховност в разказа “Албена”

Творчеството на Йордан Йовков е главно съсредоточена върху темата за красивата жена, която е изключително актуална и до днес. Още в началото на разказа “Албена” авторът насочва вниманието на читателя върху случка, която ще търпи развитие. Налице е престъпление, за което главната героиня (Албена) ще бъде наказана. Тъй като местоположението на събитието е едно малко село, новината бързо се разгласява и хората започват да прииждат. Албена е жена, притежаваща неземна хубост. Тя е мечтата на всеки мъж и в озлобените, завиждащи помисли на всяка жена в селото. Хубостта й е толкова уникална и забележителна, че Албена се е превърнала в емблема на селото. За жалост обаче, както П.П.Славейков казва в “Ралица” – “Кабил ни край не е на хубаво да вади тая хубост.”. Главната героиня е тема на разговор в цялото село и всички следят внимателно всяка нейна стъпка. При наличието на такава хубава жена всеки би си помислил, че и мъжът й ще бъде също физически красив. Тук поговорката, че “Хубавата ябълка, свинята я изяда”, спомената в текста се оказва неопровержима истина. Мъжът на Албена не представлява нищо особено – той е “като машина”, тромав, прост човечец без забележителни качества. Куцар е толкова безличен човек, че хората не го смятат за “жив човек, а вещ”. Съдбата на Албена е доста интересна – тя и нейната истинска любов Нягул убиват Куцар. Това престъпление не остава скрито, тъй като малкото й детенце я издава. От искрената си обич към любимия си Албена успява да прикрие Нягул като поема цялата вина за престъплението върху себе си. Убийството поражда у съселяните й гняв, но последното и желание – да се преоблече за да е красива дори на бесилото предизвиква сериозна критика и подигравки. Въпреки деянията си Албена притежава християнска вяра и по чисто християнски начин се разделя със съселяните си – иска прошка от тях, съзнавайки своята грешка. Неимоверно това е един момент от разказа, в който селяните от безграничната си гневност и критика мигновено започват да съчувстват на героинята. Хората осъзнават, какво ще изгуби селото, ако тя си отиде. (“Момчета, дръжте, не я давайте! Какво е селото без Албена!”). Тази съпричастност изчезва в момента, в който се разбира, че Нягул е другия участник в убийството. Този разказ може само да служи за доказателство, че на физически хубавите жени, греховете могат да бъдат забравени. Тяхната хубост е дар от бога и трябва да бъде оценена.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

fourteen − 4 =