Елин Пелин – „На оня свят”

Голяма част от творчеството на Елин Пелин е посветено на живота в българското село.Писателят, изгражда образа на малкия човек-бедния селянин в неговия делничен ден, в обикновенна житейска ситуация. Майсторът на българският разказ разкрива чудни “лирически песни и картини” от бита на селото, така както той го вижда. Елин Пелин не анализира живота, а го наблюдава с разбиране, с любов и учудване. Героите на Елин Пелин изграждат един пълен образ на свят, в който границите между любовта и омразата, егоизма и състраданието, светлината и тъмнината се изгубват. В разказа “На оня свят” Елин Пелин разкзва за похожденията на дядо Матейко в небесния рай. Показвайки действията и мислите на главния герой авторът изобличава несправедливостта, която цари на земята. В това свое произведение, писателят съчетава реалното с нереалното. След като дядо Матейко умира той тръгва направо към „пъклото”, без да се замисля, тъй като е свъкнал да се мъчи и страда. Главният герой сравнява живота на земята с този на небето. Според него щом е бил беден и пияница, неговото място е в ада. “Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили” След тези думи разбираме,че простодушният дядо Матейко е наясно с това къде е неговото място.Той предварително определя своята съдба. Бедняшката душа на стареца упорито вярва, че и в небесните простори царят законите на земята – т.е. на богатите и влиятелни хора. Завръзката в разказа, а по-късно и самата развръзка, се осъществяват благодарение на навременната намеса на ангелчето, което отнася дядо Матейко в рая..Изпращайки стареца в рая, писателят показва, че пред Господ не се смята за привилегия охолният начин на живот. Дори може да се приеме, че колкото повече си страдал през живота толкова по-голям шанс имаш да идеш в райските градини. Стъпкан и унижен от живота, дядо Матейко с открита съвест изповядва всички свои малки грехове. „А бе, човек, аз много пиех и не вярвам да съм праведен.” Според религиозните норми да пиеш, да прекаляваш с алкохола, както често е правил главния герой, е грях. Но има ли човек на земята, който да не е правил грешки през живота си. Според Господ този грях може да бъде опростен поради тежките условия на живот, на които е бил подложен дядо Матейко от самото му раждане „Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено…” Първото, за което се сеща сиромахът след като се изяснява, че няма грешка и той ще бъде на „рахат” в небесното царство е неговата магаричка, която е оставил сам саминка долу на Земята. Божественото в дядо Матейко е неговата добродушност и умение да се радва на живота със или без неволите предоставени му от съдбата.Най-значимо в живота на главния герой, по описаното в творбата, е това той да е на мястото на което принадлежи и да има малките радости в живота. Дядо Матейко няма желанието да бъде много богат или извисен, достатъчно му е да има ракиика, да си пиива в тежки моменти, и да му е чиста съвестта.Може в рая да няма кръчми, за отмора, но няма и бирници, които да го тормозят “Тук бирници няма, дядо.” тогава бедната Матейкова душа забравя своя дългогодишен спътник и приятел ракията и зарадвана, че дълговете и вземанията няма да продължат и там горе “Ох,света майко богородичке,наистна тук на рахат ще бъда” ъс своето произведение „На оня свят” Елин Пелин ни запознава с живота на обикновения човек.Авторът показва, че не е бажно колко си богат, и че хората трябва да се съдят по делата им. Елин Пелин съчетава реалното с нереалното. Реалният живот е суров и несправедлив за малкия човек.Реалността е тази която запознава хората с всички страдания и мъки.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 × two =