Дон Кихот – това съм аз,това си ти,това сме ние – есе

Роден преди пет века под безсмъртното перо на Мигел де Сервантес,образът на Дон Кихот днес често поражда спорове , размисли и нови тълкувания.Дали, пренесен във времето , ние с нещо сме променили смисъла и първообраза на героя, виждайки в отделни моменти на битието си част от него в себе си или на човека до нас? Разсъжденията за непреходните общочовешки ценности и добродетели доминират в едно ново осъвременено възприемане на този образ . Образът, гротескно обрисуван в различни рицарски подвизи, далечни по смисъл и време от нас, не може да скрие и замаскира идеята на Сервантес да опише типаж обикновено обитаващ, а именно във всекидневната реалност на съвремието. И накак простичко си спомняме , че той Дон Кихот говори и за нас: ”…Удобствата, разкошът и почивката са измислени за изнежените дворяни, а трудът, грижите и оръжието са създадени за ония, които светът нарича странствуващи рицари, и колкото недостоен , аз съм един от тях, макар и най-дребният…“Та нима нашият живот не е изпъстрен в търсене, в труд и грижи?Та нима точно сега не сме тръгнали по света да търсим своето щастие и късмет? Не сме ли се въоръжили с частица от Дон Кихотовия оптимизъм и непреклонност? Не по-малко от него ние вярваме “че съдбата винаги оставя в хорските беди вратичка отворена, през която може да се потърси утеха” … Нашият непоправим оптимизъм за бъдещето и мярата ни за приобщаване в общество извън пределите на страната ни са вписани съвсем простичко в нравоучителните съвети на Дон Кихот към Санчо:”…Знай, Санчо,че не си нищо повече от другите хора, ако не вършиш нещо повече от тях. Всичките тия бури , през които минахме са знак, че времето ще се поправи и че ще ни тръгне добре. Защото не е възможно, злото или доброто да са дълготрайни и щом злото е траяло дълго,доброто вече е наблизо”…Това е простичката философия на надеждата и вярата в доброто, във вечния кръговрат – борба на противоположностите , в която вече няма нужда да ни убеждават! Вярващи в божественото начало и в християнските ценности вече възприемаме, че “…всеки носи собствения си грях; има Бог на небето, който да се грижи да накаже злия и награди добрия и не е редно честни хора да стават палачи на подобните си , особено ако нямат нищо общо с тях…”.Може би в това е скрита концепцията за отмяна на смъртното наказание у нас в предишното десетилетие? Това в други държави и общности е факт с по-ранна дата ! Вярата във божието възмездие, а за невярващите в Бог- природното възмездие придобива по-зрял, хуманен характер. Нима възприетия ден за прошка по християнски не е израз на един по-мирен и човечен свят, или на преодоляване на противоречия , обтягащи отношенията ни дори с най-близките ни? А той-Дон Кихот е и християнски мъдър в съветите си :”…Лош християнин си , Санчо, защото никога не забравяш обидите, които са ти нанесени.Трябва да знаеш прочее, че щедрите и великодушни сърца не отдават значение на подобни детинщини…” Внимание, топлота грижи…Всеки ден някой прави нещо за нас, без да чака благодарност, признателност. Тихо, безмълвно ние приемаме това за даденост. Виждаме ли достатъчно добре, как винаги всеодаен за нас е този който ни обича? Дали успяваме да стоплим сърцето му с едно простичко “Благодаря” всеки път?Или отминаваме и…забравяме? Но, можем ли тогава да забравим как добронамерено и нравоучително Дон Кихот препоръчва:”…Благородните хора остават признателни за доброто, което им се прави и един от греховете , който най-вече оскърбяват Бога е неблагодарността…” Понякога- на всеки от нас се е случвало да претърпи загуба, душевно корабокрушение или нещо, което е оказало неблагоприятно влияние върху емоционалното му равновесие .Тогава сякаш изгубил почва под краката си , се страхуваш да предприемеш каквото и да било, за да не сбъркаш отново…Страх от неизвестността , от бъдещето ти пречи да се справиш с елементарни проблеми. Страх ли ? Какъв страх? А, ако вече знаеш урока на Дон Кихот по безстрашие:”…Страхът,който те е налегнал ти пречи да виждаш и да чуваш правилно. Защото едно от действията на страха е да смущава чувствата и не позволява на човека да вижда нещата такива каквито са. Щом толкова се боиш дръпни се настрана…” Ентусиасти ли сме днес тинейджърите? Може би, но толкова…толкова колкото Дон Кихот –не! Искат от нас да сме разумни. Как тогава ? Най-рядко разумът е съчетан с ентусиазъм! Ентусиазъм има в нашето въображение, в нашите фантазии, в игрите, които все още играем…Само, че Дон Кихот не е тинейджър-той е възрастен! Не, все още не съм срещал толкова ентусиазиран възрастен, така , че да проумея , до какво води това. Безсмъртните мисли на Сервантес в изказ на свободолюбивия дух на неговия герой “…Свободата, Санчо, е един от най-скъпоценните дарове, които небето е дало на хората…”си струват да бъдат запомнени от всеки човек, защото съм убеден, че над всичко, което ни трябва , за да бъдем щастливи и пълноценни като хора стои СВОБОДАТА! Общовалидни и до днес, пренесените през вековете човешки ценности и добродетели на героя Дон Кихот могат да бъдат откривани в обкръжението ни. Във всеки от един нас се крие един Дон Кихот, само че все още ….с неизвестни подвизи!

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

1 + 19 =