,,Дон Кихот”-Картина на испанската действителност

,,Дон Кихот” е най-хубавият хумуристичен роман,написан с ясно определена цел-да осмее безсмислените рицарски романи начело с прочутия ,,Амадис Галски”.Злото в тези романи,написани в духа на старите френски романи,е,че пристрастените в тях писатели се пренасят в илюзорния литературен свят и започват да го приемат за действителен.Нещо повече-в Испания те добиват стойност на истинска история.Често измислиците от рицарските романи преминават в действителността-сбивания,свади,кървави отмъщения се превръщат в обичаен факт от живота в Испания и носят героичен привкус,отвращение на младежта от действителността,ненавист към гражданския ред,разпуснатост на нравите-до това води вживяването в рицарската литература и никакви мерки на официалната власт не успяват да ограничат въздейсвието им. Писателят-реалист Сервантес подлага на присмех носталгията по едно отживяло времето си социокултурно явление и илюзията,че рицарството може отново да стане обществена сила.Това,от което се интересува великият испанец,е рицарската литература,а не рицарсвото.Той оценява като безумие пълното идентифициране на литературата с живота и се противопоставя чрез най-силното средство за въздействие-присмеха.След излизането на ,,Дон Кихот” в Испания не се появява нито един рицарски роман.Както отбелязва един от биографите на Сервантес: ,,Дон Кихот” се яви,рицарството умря , а Сервантес се обезсмърти.” Идейният замисъл на романа не се изчерпва само с тази задача.,,Дон Кихот” е не само пародия и карикатура на рицарския роман,а и широко епическо платно на най-хуманистичните идеи на своето време.Като сложна и многопластова творба той може да бъде интепретиран наразлични нива-философко,нравствено,социално-психологическо и т.н.И на първо място като литература-важен художествен факт не само за испанската,но и за световната литературна историография. В романа на Сервантес са отразени животът и нравите на широки обществени слоеве-духовенство,буржоазия,селяни,висша и низша аристокрация,полицаи и т.н.Това,което писателят открива навсякъде,е застоят.Няма съсловие,което да се развива.Дори блясакът на короната и разкошът на аристокрацията са фалшиви.Испания не е вече световна сила от първостепенна величина. Още в началото на романа е показано занемареното стопанство на главния герой.По-нататък в сюжетното действие могат да се открият още редица епизоди,сцени и случки,които говорят за нищета и материална разруха.Испанските градове и села са мрачни,неприветливи,нечисти,пустеещи.Полуразрушените кръчми и крайпътни ханове са населени от дрипави скитници,просяци,дребни мошеници и каторжници,допълнени от потискащи религиозни процесии.В такава обстановка правдата не може да бъде само на страната на силния. За властващото беззаконие свидетелства първата среща на Дон Кихот в гората.Господарят наказва ратайчето с жестокостта на единсвен съдия,който не допуска ни най-малко протовопоставяне.В първия си самотен поход Дон Кихот влиза в общние с народа-ратайчето,пресметливия ханджия,проститутки,мулетари .Това са персонажи,непознати в рицарските романи(населени само с благородници).По този начин неусетно народът се превръща в постоянно действащо лице в един формално рицарски роман. Във втората част на романа е представен животът на висшите социално слоеве.Аристократичното семейство , запознато с приключенията на Рицаря на печалния образ , разнообразява скучното си ежедневие с поредица от скупо струващи сцени. Неговият дом-дворец става място на действието . Херцогът и съпругата му познават историята на странстващия рицар , чели са първата част на романа . За тях срещата с него е удобен случай да се позабавляват . Висококултурни , но духовно мъртви , те търсят рафинирани забавления и ги намират в това да се подиграят с искрения възторг и оптимизъм на Дон Кихот , да го засегнат и унизят . Дълбоко в себе си арисократите презикат Рицаря на печалния образ , но външно не го показват , защото това би нарушило етикета , на който робува съсловието им . От друга страна Дон Кихот предизвиква любопитството им с бликащото от него живо чувство , с пламенната вяра , че е необходим на доброто в света . Смехът на благородниците е лицемерен и студен . Те търсят ситуация , в която Дон Кихот да стане смешен и да се компрометира , но не постигат целта си . Рицарят и неговият оръженосец се представят достойно . Дон Кихот защитава своята романтична любов , със самочувствие излиза дори от неловката ситуация , когато е сапунисан , не го смущава и историята с котките Не се посрамва и верният Санчо . Той мъдро преминава през измислените истории с дявола , с помията , с трите хиляди пръчки и губернаторството . Вече много е научил от своя господар . Сервантес извисява духовно двамата свои герои и ги противопоставя на една аристокрация със снета маска . Зад външния блясък , разкоша и разточителството се откриват безличието и нравствената урудливост на една класа , принадлежаща към миналото . В двореца на херцога Сервантес ни среща и с един представител на висшето духовенство . Още при появата на Дон Кихот той отправя остри думи към херцога , но те не са предизвикани от съчувствие към ,, този беден човек ” Дон Кихот , а от необуздан гняв и непоносимо презрение .

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

4 × 3 =