Дон Кихот и Санчо Панса – въплъщение на две взаимно допълващи се начала в човешката природа

Сервантес създава образите на Дон Кихот и Санчо Панса като пародия на рицар и негов оръженосец, за да осмее рицарството, изживяло времето си и да спре лавината от рицарски романи, заливаща цяла Испания. Романът “ Дон Кихот” далеч надхвърля поставената от писателя задача. В образите на Дон Кихот и Санчо Панса той създава литературни типове с общочовешко значение. Главните герои отдавна са напуснали страниците на романа и са се превърнали в безсмъртна символна двойка. Те са неделими един от друг, взаимно се допълват, представяйки два типа човешко поведение, обединени от един общ идеал. В хода на романа става все по невъзможно да противопоставяме Санчо Панса на неговия господар- Дон Киход. Вместо като антипод, го виждаме като последовател на знаменития рицар в словото и поведението. Двата образа са изградени чрез пародия. Външният им облик е карикатурен. Облеклото, физиката им, видът им, възрастта им, снаряжението, конят и магарето , които яздат- всичко е пародия на истинския рицар и неговия оръженосец. Вдъхновявани от различни подбуди, те кръстосват из прашните и изровени пътища на Испания за да търсят приключения. Дон Кихот е сложен образ. В първите глави на произведението е представен като обикновен беден идалго, примирен с безсъдържателния си и безцелен живот. Увлича се в четене на рицарски романи, което прераства в неестествено увлечение и го довежда до безумие. Започва да си въобразява, че е рицар, който е длъжен да се бори срещу злото. Мечтае да добие световна слава и дори да стане император. Дон Алонсо Кехана става Дон Кихот. Именно Дон Кихот вярва в добродетелите на изчезналото странстващо рицарство. Точно той утвърждава справедливостта, спазването на законите, състраданието, безкористното упражняваме на държавната власт и трудолюбието, защото вижда, че точно те не са присъщи на епохата.Дон Кихот високо цени човешката свобода и счита, че за нея може и трябва да се жертва животът. Той е идеалист, готов да се бори за правата на хората, без да търси някаква материална изгода. Защитава бедните и онеправданите и желае всички хора да живеят свободно и щастливо. Безумието на странстващия рицар се крие в несъответствието с епохата в която живее.Ето защо в края на романа той умира от мъка. Неговата идея за доброто остава да живее в образа на Санчо Панса. В началото на произведението оръженосецът е антипод на неговия господар. Привличат го повече материалните неща. Все още той не разбира духа на приключенията, към които се стреми Дон Кихот. Санчо Панса е обобщен образ на испанското селячество. Неговата практичност, предпазливост и страхливост и здравия разум го подтикват да възприема реално действителността. Здраво стъпил на земята, оръженосецът се опитва да предпази своя господар всеки път, когато болното съзнание на идалгото ги отвежда в рицарския свят, но никога не се отказва да го следва въпреки тежките последствия. Всъщност Санчо Панса е необходимата половинка на рицаря на печалния образ. Противопоставен на него, в края на романа той се отказва еднакъв със своя господар. Възвишените идеи заразяват практичния Санчо и той става “ безумен “ идеалист. Посланието на великата творба на Сервантес не може да се постигне без образа на верния оръженосец на Дон Киход – Санчо Панса. Той е необходим на автора за да въплъти двете взаимно допълващи се начала в човешката природа. Облагороденият духовно беден селянин, в края на романа, уверява своя господар в съществуването на рицари, защото извисилия му се дух е приел мечтата на Дон Киход за тържество на доброто над злото като своя, защото всеки човек носи в сърцето си копнеж към добро и справедливост.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

twenty − eighteen =