Добри Войников – Криворазбраната цивилизация

Историята на нашия театър и нашата национална драма е свързана най-тясно с делото на Добри Вонйков. От биографията на Добри П.Войников заслужават да бъдат отбе- лязани няколко важни момента.Роден на 10 ноември 1833г. в Шумен(Кола- ровград), той учи при видните възрожденски учители Сава Доброплодни, Сава Филаретов и Иван Богоров. Особено влиание оказва върху него първият от тях.Гръцки възпитаник, той е имал познания по европейските литератури, познавал е също и театралното изкуство. Като юноша Войников наблюдава живота на полската и унгарската емиграция, която се настанява в родния му град след революцията в 1848г. За първи път той вижда европейски форми на живот – с вечеринки и балове, театрални представления и оркестър. Забележителна е неговата дейност в областта на театъра. Той, вече получил известен опит с училищните представления, който организира в Шумен, е дошъл до убеждението, че театърът може да играе огромна национално-възпитателна роля или, както го нарича”най-приятно и забавно на света училище”. Многократно изказва своите възгледи за театъра. „Театърът-пише той в предговора към”Криворазбраната цивилизация”- е спомогнал немалко за развитието на народите, когато той е бил не само едно просто забавление и наслаждение на страстите (което, напротив, е развратявало народите), а едно общо училище, където народът под едно приятно забавление може действително да намери душевна храна.” Войников възлага на театъра важни обществени функции- той е едно от условията за общественото и национално развитие напред. Театралната трупа на Войников в Браила има любителски характер – това не са професионални артисти. В края на 1865 или началото на 1866г. той създава Театрално дружество, използувайки може би румънския опит, където филхармоничното дружество, основано в 1833г., се превръща в средище за подготовка на артистични сили. Изобщо Войноков се учи от румънския театър, поддържа връзки с румънски режисьори и артисти. Войников написва и няколко комедии, в които изцяло застава върху почвата на съвременността. В едноактната комедия „Поевропейчването на турчина” драматизира един от фейлетоните на Раковски в „Предвестник Горскаго пътника”, сочейки неспособността на турците да възприемат европейската култура. По подражание на Молиер пише „По неволя доктор”, комедия в две действия, в която използва материал от живота в – 2 – Шумен – случая с мним лечител-измамник. И двете комедии са много слаби в художествено отношение. От тях значително се отличава „Криворазбраната цивилизация”, комедия в пет действия, посветена на един много актуален въпрос – защита на здравата самобитна национална култура против външното подражание на европейските нрави и увлечението по модите, твърде характерни за известни градски слоеве, особено след Кримската война. Войников се е опитал да обхване по-широк обсег от нашия живот, да даде реалистични картини от действителността. Трудно е днес да се открие конкретният повод за създаване на творбата; в нея са влезлинепосредни жизнени впечатления и наблюдения. Не могат съвсем точно да се посочат войниковите образци; предполага се, че между тях са били Молиеровите комедии „Благородникът-буржоа” и „Учени жени” и пиесата на Й.Ст.Попович „Белград някога и сега”. Главният герой на „Криворазбраната цивилизация” е гръцкият лекар Маргариди, който е усвоил само някои външни форми на цивилизованото общество – маниери, френски думи, фалш, лицемерие. За него авторът отбелязва в предговора: „В лицето на доктора Маргариди исках да представя като един апостол на мнимата цивилизация, с която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка й Злата, слепи подражатели на модите”. До тях се нарежда и братът на Анка, поквареният и разглезен момък Димитраки, външен поклонник на цивилизацията. Те отричат всичко българско, подиграват се на чистите народни нрави, с българския език, мъчат се да говорят на френски. Така в речника на д-р Маргариди постоянно се срещат френски изрази като: ма мер, ма птит ами, шармантна хубост, се-та-дир, персонални грации на лицата и т. н. Те са търсени от автора не само за индивидуализиране на езика на лицата, но и като извор на недоразумения и хумор, понеже околната българска среда не ги разбира. Срещу поклонниците на криворазбраната цивилизация се възправят цяла редица представители на неподправения патриотизъм и на чистия морал на народната патриархална среда. Между тях са бащата х.Коста, баба Стойна, Митьо, влюбен в Анка, нейната приятелка Марийка. В сблъсъка на тия два лагера е същината на комедията. Накрая д-р Маргариди, който увлича и измамва Анка, е не само разобличен, но и убит на дуел с Митьо. Въпреки че и тук образите са рисувани с две основни бои – бяла и черна, все пак някои от тях са очертани доста правдиво и пълно – х.Коста, д-р Маргариди, Митьо, баба Стойна и др. Композицията, макар и претоварена с излишни сцени, следва логиката на събитията; Войников – 3 – успява да създаде интересна интрига. Той използва гротеската и карикатурата, но все пак успява да създаде по-живи, по-плътни образи в сравнение с историческите си драми. В „Криворазбраната цивилизация” се срещат изкуствено пренесени отношения от чужбина / особено от Румъния/, използвани са нехарактерни, чужди на тогавашната българска действителност епизоди /напр. дуелът/, на много места хуморът се дължи на външни, езикови недоразумения. Силата на комедията е в стремежа към правдивост, жизненост, реализъм, в определената й патриотична и морална насоченост. Оттук и нейният значителен успех, дори и в първите години след Освобождението. В сравнение с първите опити да се напише у нас комедия – фарсовете на Теодосий Икономов „Ловчанският владика или Бела на ловчанския сахатчия” и на П.Р.Славейков „Малакова” – комедията на Войников има значителни предимства. Че тя притежава свеж драматически материал, върху който може да се изгради интересно, колоритно театрално представление, показва през последните години големият й успех в цялата страна в преработката на П.Ангаров. Един съвременник, писателят Илия Р.Блъсков, описва училищните представления на Войников в Шумен през 1863г.по един много колоритен начин: „Бях един от актьорите на това оригинално театро. Нямаше за него нито сцена, нито кулиси, нито шарени завеси, нито суфльори, нито осветление на ламби… предсавете си една стара къща, която едва побира 100-150 души, притиснати един до друг, с няколко големи свещи по прозорците – това е театралний салон; насред събраната публика едно празно място, постлано с две рогозки – това е сцената. Всред общата тишина и любопитство изведнъж в една близка стая при отворените й прозорци гръмва ученический оркестър. Оркестърът изсвирва един марш. След кратко мълчание и почивание излизат актьорите. Те са двама преоблечени в просто селско облекло. Един представлява погагаузен, заблуден гърк селянин, а другият също българин селянин. Започват да спорят, додето се скарват и сборичкват; гагаузинът избягва, а българинът възтържествува. Продължителни смехове. Завесата пада – рогозката се вдига отпред.” Ето така Войников е разкривал магията на театъра – един нов свят, чуден и увлекателен за българина от оная епоха. Колко наивност и комизъм от наше гледище има в него в сравнение с високото развитие и напредъка на нашия съвременен театър! Но това е началото на пътя – и в тованачало заслугите на Войников са несъмнени.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

one × one =