Добрите добротворци в творчеството на Йордан Йовков „По жицата”, „Другоселец”, „Серафим”

„По жицата” – В разказа има пространство, а в пространството има движение. Първото движение Гунчо се качва горе до Моканина и така извървява пътя към доброто, разкривайки желанието си да го намери. Второто, когато Моканина върви надолу, за да се сблъска с картината на злото. Дървената каруца, черната възглавница, болната Ненка, отпуснатите крайща на майчината забрадка, небръснатото лице на бащата са все белези на смъртта. Всичко това оправдава благородната лъжа на МОканина. Той разтваря душата си за чуждата болка и я съпреживява като своя болка. „Другоселец” – Заглавието ни разкрива опозицията свое-чуждо. Героят се появява в чуждото пространство. Другоселецът пуска болното си конче да се напасе от чуждата нива, за да оздравее. Празник е, селяните празниват в кръчмата, пролет е. Целият разказ е изграден на принципа на контраста. Изведнъж настроението се променя. Селяните са станали враждебни. Някой е нарушил тяхното пространство. Те са готови да го накажат. Влязал в кръчмата, готов да си плати глобата, вади кисията си и от нея падат куп ненужни неща, измежду които 20 лева сгънати на четири. Тогава нещата се променят., селяните осъзнават, че той е един от тях. Знака за тази промяна е разкрит чрез образа на Татар Христо, който той извървява горе до своята къща, значи до доброто, за да вземе хляб със сирене, за да нахрани чужденецът дръгоселец. Селяните разтварят душата си за чуждата болка, за да могат да я съпреживеят като своя. „Серафим” – Буквално преведено името му означава небесен пратеник – ангел. Цяла година работи и веднъж се прибира до своето родно място, завърнал се и тази година, той попада в кафенето на Еньо. Там ще има знаци, които ще показват, че Еньо ще се промени, ще стане по-добър под въздействието на Серафим. Първият знак е описанието на серафим. Той прилича на светец с влажния си поглед, смиреност, кроткостта, с която се храни и готовността да сподели оскъдната си храна дори и с птиците. Вторият знак – камъните разхвърлени в задния двор на Еньо, Серафим ги подрежда, което говори за желанието на Серафим да внесе хармония в пространството на Еньо. Третият знак, който Йовков дава, за да покаже, че Еньо ще се промени към по-добро под въздействието на Серафим е лястовицата, която е свила гнездо в кафенето (пространството на Еньо) – стара фолклорна легенда разказва, че лястовицата е ангел, който Бог изгонва и наказва да бъде лястовица, вечно да лети и да бъде над главите на хората и да им напомня да вършат добрини. Еньо трябва да бъде духовния водач на Павлина, защото се явява нейн кръстник. Отказвайки да помогне на болния й мъж, той разрушава тази връзка между тях. Серафим не се намесва, той гледа отстрани. На другия ден Еньо нарушава естествения си ритъм – закъснява и късно отваря кафенето, което е знак за промяна. В разговора между Еньо и Серафим осъзнаваме, че в край на сметка Еньо е бил при Павлина, но въпреки това неможе да скрие изненадата си, че без да я познава Серафим е дал парите за палтото си на нея. Най силен момент е края , в който Серафим казва: „На нас помежду ни условито знаеш ли как е, когато Господ на нея, тогава тя на мене.” Поредната кръпка, която Серафим зашива на палтото си е етафора и тази метафора показва добрините, които Серафим е вършил.

loading...

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

thirteen − five =